– Свидетелката е ваша, господин Холър – подкани ме тя.
Отидох на катедрата с бележника си и прегледах записките, които си бях водил. Щом прилагах стратегията на хилядите ранички, трябваше да използвам поне половината с тая свидетелка. Бях готов.
– Госпожице Кампо, прибегнали ли сте към услуги на адвокат, за да съдите господин Рулей за предполагаемите събития на шести март?
Видът й показваше, че е очаквала въпроса, ала не толкова скоро.
– Не съм.
– Разговаряли ли сте с адвокат за случая?
– Не съм наела никого да го съди. В момента само търся справедливост…
– Госпожице Кампо – прекъснах я. – Не ви питам дали сте наели адвокат и какво търсите. Попитах ви дали сте разговаряли с адвокат, с който и да е адвокат, за тоя случай и за евентуален иск към господин Рулей.
Тя втренчено се взираше в мен и се опитваше да предугади намеренията ми. Бях го казал със сигурността на човек, който знае нещо, който разполага с доказателства за обвинението си. Минтън сигурно я беше подготвил по най-важния аспект на свидетелстването: не се оплитай в лъжи.
– Разговарях с адвокат, да. Но нищо повече. Не съм го наела.
– Защото прокурорът ви е казал да не наемате никого преди края на наказателния процес?
– Не, не ми е споменавал нищо за това.
– Тогава защо сте разговаряли с адвокат?
Тя възприе навика да се колебае преди всеки отговор. Това напълно ме устройваше. На повечето хора им се струва, че е нужно време, за да излъжеш. Че честните отговори идват лесно.
– Разговарях с него, защото исках да узная правата си и да се уверя, че съм защитена.
– Питахте ли го дали можете да съдите господин Рулей за нанесени щети?
– Мисля, че това е адвокатска тайна.
– Ако искате, можете да разкриете на съдебните заседатели за какво сте разговаряли с адвоката.
Това беше първото дълбоко порязване. Кампо не можеше да се защити. Както и да отговореше, нямаше да изглежда добре.
– Смятам да го запазя в тайна – накрая заяви тя.
– Чудесно. Тогава да продължим със събитията от шести Март, но искам да се върнем малко по-назад, отколкото с господин Минтън. Към бара в „Морганс“, когато за пръв път заговорихте обвиняемия, господин Рулей.
– Добре.
– Какво правехте в „Морганс“ оная вечер?
– Имах среща с един човек.
– С Чарлз Талбот ли?
– Да.
– Хубаво, имали сте среща с него, за да прецените дали да го заведете в дома си и да правите платен секс, нали така?
Свидетелката се поколеба, но после кимна.
– Моля, отговорете с думи – нареди съдията.
– Да.
– Може ли да се каже, че това е било предпазна мярка?
– Да.
– Нещо като безопасен секс ли?
– Сигурно.
– Защото във вашата професия имате близки контакти с непознати и трябва да се пазите, нали така?
– Да, така е.
– Хората във вашата професия му викат „отсяване на изродите“, нали?
– Аз никога не съм го наричала така.
– Но е вярно, че се срещате с евентуалните си клиенти на обществени места като „Морганс“, за да се уверите, че не са изроди или опасни типове, преди да ги заведете в апартамента си. Така ли е?
– Може и така да се каже. Но всъщност човек никога не може да бъде сигурен в никого.
– Имате право. Значи, когато сте отишли в „Морганс“, сте забелязали господин Рулей да седи на същия бар като вас с господин Талбот.
– Да, така беше.
– Бяхте ли го виждали дотогава?
– Да, бях го виждала там и на още няколко места.
– Бяхте ли разговаряли с него?
– Не, никога не бяхме разговаряли.
– Бяхте ли забелязали, че часовникът му е „Ролекс“?
– Не.
– Някога виждали ли сте го да пристига или заминава от някое подобно заведение с порше или рейнджроувър?
– Не, никога не съм го виждала да кара кола.
– Но по-рано сте го виждали в „Морганс“ и на други места.
– Да.
– Само че не сте разговаряли.
– Точно така.
– Тогава какво ви накара да го заговорите?
– Знаех, че води такъв живот, нищо повече.
– Какво искате да кажете с „такъв живот“?
– Искам да кажа, че винаги си тръгваше с момичета.
– Виждали сте го да си тръгва с други проститутки, така ли?
– Да.
– И къде отиваха?
– Не знам, просто напускаха заведението. В хотел или в апартамента на момичето. Това не ми е известно.
– Добре, откъде знаете, че изобщо са напускали заведението? Може просто да са излизали навън да изпушат по цигара.
– Виждах ги да се качват в колата му и да потеглят.
– Госпожице Кампо, само преди минута вие свидетелствахте, че никога не сте виждали колите на господин Рулей. Сега твърдите, че сте го виждали да се качва в колата си с жена, която е била проститутка като вас. Кое от двете е вярно?