– Това е невероятно – изсумтя Рулей. – Че трябва да седя тук и да слушам тия неща. Не мога да повярвам, че това наистина ми се случва. НЕ СЪМ го извършил. Чувствам се като насън. Тя лъже! Тя…
– Ако всичко това са лъжи, това е най-лесното дело в цялата ми практика – прекъснах го. – Ще я разкъсам на парчета и ще изхвърля вътрешностите й в морето. Обаче трябва да сме наясно какви са нейните показания, преди да можем дай заложим капани и дай излезем насреща. И ако си мислиш, че е мъчно да седиш и да слушаш, само чакай да стигнем до процеса, който ще се проточи с дни. Трябва да се вземеш в ръце, Луис. Не забравяй, че ще дойде и твоят ред. Винаги идва ред и на защитата.
Добс се пресегна и го потупа по ръката, мил бащински жест. Рулей рязко се дръпна.
– Естествено, че ще й излезеш насреща – насочи показалец към гърдите ми Луис. – Искам дай излезеш насреща с всичко, с което разполагаме.
– Нали затова съм тук, имаш моето обещание. Преди да приключим, ще задам няколко въпроса на своя сътрудник.
Изчаках да видя дали Рулей има да каже още нещо. Той мълчеше. Просто се облегна назад и сключи длани.
– Свърши ли, Рол? – попитах аз.
– Засега. Още работя по всички доклади. Утре сутрин би трябвало да получа копие от обаждането в полицията и още някои неща.
– Добре. Ами резултатите от изследването за изнасилване?
– Не са направили такова. В доклада на Букър пише, че тя отказала, тъй като не се стигнало дотам.
– Какво изследване за изнасилване? – обади се Рулей.
– Това е медицинска процедура, при която от тялото на жертва на изнасилване се взимат телесни течности, косми и нишки – поясни Левин.
– Нямаше никакво изнасилване! – възкликна моят клиент. – И с пръст не съм я пипнал…
– Наясно сме с това – прекъснах го. – Питам за друго. Търся пукнатини в позицията на прокуратурата. Жертвата е заявила, че не е била изнасилена, обаче е съобщила за очевидно сексуално престъпление. Полицията обикновено държи да се направи изследване, даже когато жертвата твърди, че не е била изнасилена. Правят го за всеки случай – ако Жертвата всъщност е била изнасилена и я е срам да го признае или се опитва да скрие тая част от престъплението от съпруг или роднина. Това е обичайна практика и фактът, че тя се е наложила, може да се окаже важен за нас.
– Не е искала да открият в тялото й ДНК на първия й клиент – подметна Добс.
– Възможно е – отвърнах аз. – Това може да означава няколко неща. Но може и да е пролука за нас. Да продължим по-нататък. Рол, някъде споменава ли се за оня тип, с когото я е видял Луис?
– Не, никъде. Няма го в докладите.
– А какво са открили на местопрестъплението?
– Не разполагам с доклада, обаче ми казаха, че по време на огледа в апартамента й не са намерили важни улики.
– Хубаво. Без изненади. Ами ножа?
– По ножа има кръв и пръстови отпечатъци. Но по тоя въпрос нямам никаква информация. Едва ли ще успеят да установят притежателя. Такива сгъваеми ножове могат да се купят във всеки ловно-рибарски магазин.
– Казвам ви, това не е моят нож – пак се намеси Рулей.
– Трябва да допуснем, че пръстовите отпечатъци ще се окажат от мъжа, който го е предал – заявих.
– Аткинс – допълни детективът.
– Да, от Аткинс. – Обърнах се към Луис. – Но няма да се изненадам, ако по ножа има и твои отпечатъци. Няма как да знаем какво се е случило, докато ти си лежал в безсъзнание. Щом тя е намазала ръката ти с кръв, сигурно е оставила и отпечатъците ти по ножа.
Рулей утвърдително кимна и понечи да каже нещо, обаче аз не го изчаках.
– Тя споменавала ли е, че по-рано същата вечер е била в „Моргата“? – попитах Левин.
Той поклати глава.
– Не, жертвата е била разпитана в спешното отделение, неофициално. Претупали са го и не са се върнали към по-ранните часове от вечерта. Тя не е споменала за първия си клиент, нито за „Морганс“. Казала само, че се прибрала в осем и половина. Питали са я какво се е случило в десет. Не са задълбали какво е правила преди това. Сигурен съм, че де проучат всичко по време на следствието.
– Добре, ако и когато проведат официален разпит, искам протокола.