– И това може да е фалшифицирано.
– Може, обаче не е. Ако искаш, дай да го проверят. Оригиналът е в моя детектив и ще му кажа да ви го предостави след повдигането на обвинение.
След кратка борба прокурорът най-после се справи с дивиди устройството. После мълчаливо изгледа записа, докато аз му посочвах часовника в ъгъла на екрана и всички подробности, на които ми беше обърнал Внимание Левин включително господин Хикс и факта, че е левак – Минтън превъртя записа на бързи обороти, както го инструктирах, след това го пусна нормално, за да види момента, в който реджи Кампо се приближава към моя клиент на бара – Лицето му изразяваше мрачна съсредоточеност. Когато Дискът свърши, той го извади и го вдигна.
– Може ли да го задържа, докато получа оригинала?
– Моля.
Прокурорът го върна в кутията и го постави върху купчината папки на бюрото си.
– Добре, нещо друго? – попита той.
Беше мой ред да пусна малко светлина в устата си.
– Какво искаш да кажеш? Това не ти ли стига?
– За какво?
– Виж, Тед, защо не свършим с баламосването?
– С удоволствие.
– За какво става дума тук? Че дискът праща всичките ти аргументи по дяволите. Хайде да забравим за повдигането на обвинение и процеса и да поговорим за това как Другата седмица ще отидем в съда и заедно ще поискаме от съдията да прекрати делото. Искам да се откажеш от всякакви претенции, Тед. Да не почнете пак да тормозите моя човек, ако някой тук реши да си промени мнението.
Минтън се усмихна и поклати глава.
– Няма да стане, Мики. Оная жена е пострадала сериозно. Пребил я е истински звяр и няма да се откажа от…
– Сериозно пострадала значи? Върти си опашката цяла седмица. Ти…
– Откъде знаеш?
Сега пък аз поклатих глава.
– Божичко, аз се опитвам да ти помогна. Да ти спестя срама, а ти се вълнуваш дали не съм престъпил някаква граница с жертвата. Е, имам новина за теб. Тя не е жертвата. Не виждаш ли с какво си имаш работа? Ако това ТУК стигне до съдебни заседатели и те изгледат записа – всички чинии падат, Тед. Делото ти ще се провали и ще трябва да се върнеш тук и да обясниш на своя шеф Смитсън защо не си го предвидил. Не познавам Смитсън чак толкова добре, обаче знам за него едно – не обича да губи. А след случилото се вчера предполагам, че тия му чувства са се поизострили.
– И проститутките могат да бъдат жертви. Даже любителките.
Поклатих глава. Реших да му покажа всичките си козове.
– Тя е инсценирала всичко. Знаела е, че Рулей има пари, и му е поставила капан. Иска да го съди и да го обере. Или сама се е ударила, или е накарала гаджето си от бара, оня левак, да го направи. На света няма съдебни заседатели, които да повярват на твоята версия. Кръвта по ръката и пръстовите му отпечатъци по ножа – всичко е инсценирано, след като тя го е повалила в безсъзнание.
Минтън кимна, като че ли приемаше логиката ми, обаче после ме изненада с нещо напълно неочаквано.
– Безпокоя се, че може би се опитваш да сплашиш жертвата, като я следиш и подлагаш на тормоз.
– Моля?
– Знаеш какъв е законът. Остави жертвата на мира, иначе ще се оплачем на съдията.
Поклатих глава и широко разперих ръце.
– Ти изобщо слушаш ли какво ти говоря?
– Да, изслушах те много внимателно и това не променя курса, който съм поел. Но имам едно предложение за теб, което важи само до повдигането на обвинение в понеделник. После анулирам всички залози и твоят клиент рискува да се изправи пред съда и съдебните заседатели. И не ме е страх нито от теб, нито от твоите шейсет дни. Готов съм и чакам.
Почувствах се така, сякаш се намирах под вода и всичките ми думи се превръщаха в мехурчета, които течението отнасяше. Никой не ме чуваше. Тогава разбрах, че нещо ми е убягнало. Нещо важно. Нямаше значение, че Минтън е зелен – той не беше глупав и аз просто грешно си бях мислил, че се прави на глупак. В лосанджелиската окръжна прокуратура работеха едни от най-добрите възпитаници на юридическия факултет. Той вече беше споменал Южнокалифорнийския и аз знаех, че оттам излизат отлични прависти. Всичко беше само въпрос на опит. На Минтън може и да му липсваше опит, обаче това не означаваше, че му липсва юридическа проницателност. Осъзнах, че трябва да потърся проблема в себе си, а не в него.
– Какво ми убягва? – попитах.
– Не знам. Ти си защитникът с тежката артилерия. Какво може да ти убягва?
Втренчих се в него и след няколко секунди ме осени. Имаше липси в следствените материали. В неговата тънка папка имаше нещо, което отсъстваше в дебелата, получена от Левин. Нещо, което щеше да помогне на прокуратурата да прескочи факта, че Реджи Кампо ги е излъгала. „И проститутките могат да бъдат жертви.“