— Сега внимавайте много, Моуз. Докладвай за всичко, дори и да се съмняваш, дори и да е дребно. Искам да зная какво става с тях — докладваш, дори и да кихнат, разбираш ме, нали?
— Тъй вярно, сър.
— Аз ще съм в капитанската каюта. Докладвай и на Франк на мостика.
Червенко излезе от претъпкания с електроника център и забърза към своята каюта. Оттам набра номер по обезопасената връзка.
— Броуз слуша — обади се басов глас отсреща.
— Г-н адмирал, докладва капитан Червенко от „Кроу“. Ситуацията се промени, вече си имаме преследвач и мисля, че няма да ви хареса…
Хонконг
Наистина, колко много се бе променил животът му през последните няколко години… Джон прехвърляше в съзнанието си тогавашните събития с притъпена болка: вирусът „Хадес“ уби годеницата му и бе на път да се превърне в унищожителна за човечеството глобална епидемия. И през тези години на мъка и горчивина единственото приятно изключение в битието му бе нейната сестра — Ранди Ръсел. Рядко се срещаха с нея, тъй като тя обичайно бе на поредната си задача, но понякога се засичаха във Вашингтон. Бяха се разбрали да си изпращат съобщения на телефонните секретари и редовно ги следяха. А свържеха ли се, отиваха да пийнат нещо, да обядват или вечерят, да споделят преживявания. Приказваха много и за какви ли не неща, но не и за работата си. Пустата служебна тайна.
Джон не можеше да сподели за ролята си в свръхсекретната организация Приют едно, чието име никога не се споменаваше, не биваше дори и да говори за съществуването й. И тя нямаше право да разкрива нищо, свързано с възлаганите й от Ленгли мисии, които я отвеждаха на всякакви места по земното кълбо. И така, и двамата играеха една особена игра, нещо като непознат танц, но само на думи. Понякога се оказваше, че са били на сходни задачи. Такъв бе случаят, когато Джон убеди самата нея, Питър Хауел и Марти Целербах да му помогнат в овладяването на ужасяваща геополитическа криза — заплаха, създадена от футуристичния ДНК компютър на Емил Шамбор11.
Сепна се и излезе от спомените — Ранди го водеше по друг път. Вместо да се връщат в коридора, тя се насочи към странична врата. Прекосиха складово помещение, отвориха друг изход, влязоха в друг коридор. Важното бе да се измъкнат, преди да ги е заварила полицията. А далечните сирени вече виеха съвсем наблизо.
— Благодаря за помощта — рече Смит. — Тъкмо се канеха да ме хванат за гушата.
— Приятел в нужда се познава — усмихна се Ранди. — За мен е удоволствие. Нали знаеш — за теб винаги.
Странно звучеше от китайското лице този автентично американски глас. В ЦРУ видимо бяха развили нови таланти. Как само бяха успели да превърнат типично бяла русокоса жена в чернокоса азиатка? Наистина великолепна работа, рече си Смит.
— Къде сме?
— В същата сграда — отвърна тя, — но в друго крило. Стара постройка в типично британски стил, с достатъчно асансьори и пристройки, за да не се натоварва работата в основната конструкция.
Крилото се оказа доволно пусто — работното време отдавна бе завършило. Използваха празен асансьор, но задминаха партера, продължиха надолу.
— Отлично познаваш мястото — коментира Джон, докато клетката потракваше на път за мазето.
— Направила съм си домашното — кратко отвърна тя.
— Значи моят проблем горе ти обърка задачката, а? — подхвърли той.
Тя се усмихна и го изгледа закачливо.
— Ти, войниче, нищо не знаеш. Ралф Макдърмид не само си пада по акупунктурата, а и по една много сръчна масажистка. А този път си бе наумил нещо повече — освен иглите и разтривките. А ти май си му объркал спокойното ежедневие? Нарушил си статуквото в онази красива централа на „Олтмън Груп“, нали? И главорезите му право по петите ти…
— Откъде съдиш, че са тичали точно подир мен? Може би съм попаднал в поставен за теб капан? ЦРУ не следи разни богати американски бизнесмени ей така, за нищо, нали? Значи в Ленгли подозират, че Макдърмид ги мъти някакви, опасни за американските интереси, а?
Спогледаха се, но и двамата извърнаха лица. Ето, пак започваше познатият им отдавна танц на недомлъвки, подпитвания и служебни тайни. Асансьорът спря, вратите се отвориха. Излязоха в голямо складово помещение. Миришеше на влага и мишки.
— А ти какво правиш, по дяволите? Не следиш ли Макдърмид и ти? И защо? — остро запита тя, но в тона й се появиха и помирителни нотки.
Разкрие ли свързаното с „Императрица майка“ разследване, бе все едно да й намекне, че работи за организация, за чието съществуване тя не знае. Но пък може би подозира? Трябваше да измисли нещо, което да звучи достоверно. Или просто да й каже част от истината. Я му повярва, я не, но пък няма да може да го обвини, че я лъже от игла до конец. Реши да опита вариация от пробутаната на Кройф версия.