Жената помълча и отсече.
— Добре. Два милиона долара в кеш, нови документи за самоличност, всичко нужно за пътуване, изходни визи. При Спящия Буда на разсъмване — не утре, вдругиден.
И затвори.
Лорънс подаде глава през полуотворената врата, доволно ухилен.
— Пипнахме ги. Обаждат се от Урумчи15.
Събота, 16 септември
Вашингтон, федерален окръг Колумбия
Бе късна нощ, пристаните по Анакостия пустееха. В офиса си Фред Клайн често-често поглеждаше към големия корабен часовник. И за пореден път направи сметка: полунощ тук, значи в Хонконг е вече обед на следващия ден.
Къде, по дяволите, изчезна Джон? Отново се завъртя на стола, място не можеше да си намери въпреки умората. Дългогодишният опит му подсказваше, че за изчезването на Смит може да има хиляди напълно възможни обяснения. Като се започне с тежък трафик някъде по далечни магистрали, инцидент в метрото, загуба или повреда на специалния клетъчен телефон, върхово усилие по задачата или необичаен природен катаклизъм. И се стигне до най-злокобното: добрали са се до Джон и са го ликвидирали. Хич не му се мислеше в тази насока, но натрапчиво си го повтаряше все по-често.
Пак погледна часовника. Къде по…
Телефонът иззвъня. Беше синият апарат зад бюрото. Боже, той е! Клайн го грабна мигновено.
— Джон?!
— Не съм Джон. Обажда се Виктор.
— Извинявай, Викторе… — рече Клайн, като се насили да прикрие разочарованието в гласа си.
Наложи се бързо да се пренастройва. Бивш съветски хидравличен инженер, понастоящем арменски поданик, Виктор Агаджемян все още живееше и работеше в Москва. Негова фирма участваше в строежа на гигантски язовир на Яндзъ, затова разполагаше с нужните документи и можеше да пътува навсякъде в Китай. Бе също един от първите хора, които Клайн вербува за целите на Приют едно в азиатските райони и най-вече в Китай.
— Осъществи ли контакт? — запита Клайн.
— Да. Киавели каза, цитирам: „Старият затворник ми се струва напълно истински. Физическо състояние добро. Районът предимно селски, лоша инфраструктура, малко военни поделения, доста разпръснати, примитивни летища. Ниво на потенциална съпротива — средно към минимално. Възможности за извеждане — обещаващи. Приблизително време: десет до 20 минути общо.“ Това е, Фред. Каниш се да измъкнеш старчето, а?
— Какво ти е мнението за подобна операция?
— От онова, което видях с очите си, капитан Киавели изглежда прав. От друга страна, затворника не съм го виждал.
— Благодаря ти, Викторе.
— За нищо. Парите по обичайния начин ли ще пристигнат?
— При промяна ще бъдеш уведомен — разсеяно отвърна Клайн, защото отново мислеше за съдбата на Смит.
— Извинявам се за досадата, но пък времената в Русия, а и в Армения, едва ли са от най-добрите.
— Разбирам, Викторе, благодаря ти пак. Винаги си бил отличен професионалист.
Клайн остави слушалката, за миг се върна към доклада на Киавели. Пък може и да се получи… но къде, по дяволите, е Джон!
Пак погледна часовника. Накрая свали очилата, потри очите си и втренчи поглед в телефона, сякаш се опитваше да го хипнотизира. Да позвъни, дяволът!
Неделя, 17 септември
Хонконг
В тайната квартира на Фирмата Смит се завъртя на пети.
— Налага се да тръгвам.
— Хей, войнико, я се спри — сопна се Ранди. — Никъде няма да ходиш, докато не обясниш за какво ставаше дума.
Джон се поколеба. Затрае ли си, те ще се обадят в Ленгли и оттам ще наредят да се проверят неизвестните около него самия. Но колко да им каже, без да издънва операцията и изобщо всичко? Не можеше да им разкрие много, а и нямаше как да ги баламосва. Внезапно възкръсналият Юй Юнфу и най-вече съпругата му бяха подхвърлили прекалено много факти, включително и товара на кораба. Започнеше ли да обяснява, така или иначе щеше да разкрие собствената си мисия и роля.
— Добре, ще ви информирам — рече той. — Но нямам право да разкривам всичко. Имам изключително строги заповеди, познавате принципа на ограничената необходимост от достъп до държавната тайна. Но мога да разкрия следното: работя за Белия дом. Дадоха ми задачата, защото случайно се намирах на научна конференция в Тайван и имах възможността незабавно да се прехвърля в Китай. Така бе най-удобно за всички. Жената, чийто глас току-що чухте, е съпруга на човека, който също говори за малко, а той е жизненоважен в създалата се ситуация. И двамата бяха изчезнали, но аз не знаех, че той е предполагаемо мъртъв. И незабавно трябва да предам информацията на моя шеф.
15
Град в Северозападен Китай, административен център на Синдзян — Уйгурската автономна област. — Бел. прев.