Какво се бе случило? Грешка ли бе допуснал? Киавели замахна ядно, преряза зеленчуковата глава с рязко движение. Да не би някой от пазачите да е предал Тейър? Но защо? Не, не беше такъв случаят, иначе досега стария да са го отвели, а него — Киавели — да са го прибрали за разпит или направо застреляли. Припомни си Тейъровите думи: Толкова отдавна ме държат затворник тайно, че сега е прекалено късно да си признаят, че изобщо съм бил в Китай. Възможно ли е договорът за човешките права вече да е на път да се превърне в реалност? Може би някой си се е досетил, че е налице отдавнашен американски затворник. И е дал заповед да го изолират отново — на някое още по-далечно и тайно място, където никога да не бъде намерен.
Трябваше да предупреди Клайн.
Скоро прозвуча сигналът за обед. Затворниците се придвижиха към края на полето, строиха се и се отправиха към долчинка, където бе закарана храната. Киавели закуцука и се позабави, завърза уж развързаната си обувка и изчака да се изравни с едного от уйгурските политзатворници.
— Нужно ми е да предам информация — прошепна той.
Без да го поглежда, уйгурът кимна, че е разбрал.
— Предай на контакта, че утре заран местят Тейър. Да ми изпратят указания.
Уйгурът пое храната си мълком и се премести да седне при другарите си. Киавели пък взе канчето и се запъти към самотно дъбово дърво. В затворническия комплекс имаше само двама души със западен произход и никой не желаеше да се храни с тях, просто ги отбягваха. Прекалено голям бе рискът на евентуален контакт да бъде погледнато като на съзаклятие или зараза с политически идеи.
В съзнанието му се въртяха какви ли не възможности и предположения и гладът му попремина, затова се хранеше почти насила. Вече се съмняваше, че Клайн ще има време да организира спасителна операция. Това му оставаше единствената възможност да изведе Тейър сам, и то най-късно до следващата утрин. С други думи, двамата да си опитат късмета на открит, пресечен терен и неизбежна потеря войници. При това едва ли някой би си помръднал пръста да им помогне. Всички бяха прекалено много наплашени. Е, цялата тази ситуация и шансовете за успех хич не му харесваха.
Хонконг
Оставиха го насаме в задна стая. Оттам Джон се обади на Клайн с взет от Ранди назаем клетъчен телефон.
— Боже, Джон! Жив ли си? — облекчението в гласа на шефа бе огромно.
— Жив, да, имам важни новини.
— Обзалагам се… — нещо за миг се пречупи в гласа и дишането на Клайн и той сякаш се задави.
Може би емоциите за секунда надвиха желязната издръжливост на ръководителя на Приют едно? Но каквото и да се бе случило, то бързо премина и той запита с обичайната си безчувственост:
— Докладвай всичко поред, от началото.
Джон започна с арогантната Макдърмидова бележка, премина на залавянето му от Фен, срещата с Ранди, разпита.
— Макдърмид бе там с Фен Дун. Бягството ни бе отчаяна постъпка, далеч по-безразсъдна, отколкото бих искал, но пък бе единственият евентуален изход.
Спомена възложената на Ранди операция във връзка с изтичането на информация от Белия дом, проследяването на Макдърмид от нейния екип, разговора между шефа на „Олтмън Груп“ и Ли Куони с краткото участие на Юй Юнфу, подслушан от целия екип на Ранди с помощта на поставено от техен експерт устройство.
— Но те са живи? — почти извика Клайн.
— Да, и в тях е копието на декларацията — дадения на „Летящият дракон“ оригинал.
Настъпи миг мълчание, сетне в гласа на Клайн отново прозвуча мимолетна емоция:
— Значи срещата е на разсъмване след ден и половина в Дацзу?
— Да. Макдърмид успя да удължи срока с ден. Вероятно се надява Фен Дун да засече Ли и Юй и да им отнеме документа.
— Напомни ми да му благодаря лично, когато го набутаме във Форт Левънуърт16. Дошло му е времето, повярвай ми — изръмжа Фред Клайн.
— Казвай как да се добера до Дацзу навреме?
— Ще го уредим. Току-що ме уведомиха за изтичането на информация и за ролята на Макдърмид. Отвратителна, но очевидно истина.
— Да не губим време — трябва да се върна в Китай. Помагай!
— Кога за последен път си скачал с парашут?
Въпросът не хареса на Смит.
— Преди 4 или 5 години.
— Какво знаеш за скоковете от особено голяма височина?
— Зависи какво разбираш под „особено“?
— Колкото може по-нависоко.