— Най-вероятно в дома му — тук ще го е страх да я държи сега. В къщата си има друг сейф.
— Къде живее?
— Далеч. Отвъд летището Хунцяо, там сега е модерно предградие. Обзавел си е парвенюшко имение, нормален човек би се срамувал от него.
И финансистът назова адреса, който не означаваше нищо за Смит, но Анди щеше да се справи.
— Мондрагон ми каза, че общо имало три екземпляра, вярно ли е?
— Да, така е — отвърна Чжао. — Три бяха.
— Къде са другите два?
— Единият трябва да е в Басра или Багдад — при фирмата получател. Такава е нормалната процедура. Третият къде е, не зная.
Смит изгледа съсипания от страх Чжао и бавно заяви:
— Мога да уредя извеждането ви от Китай.
Ниският мъж въздъхна.
— И къде ще отида? Китай е моят дом…
Изправи се и залитна към едно от креслата. Отпусна се в него и отново въздъхна.
— Може би няма да разберат, че съм бил аз.
— Възможно е.
— Бихте ли ми върнали оръжието?
Смит се поколеба. Сетне измъкна от колана зигзауера, извади пачката и провери за патрон в цевта. Нямаше. Тогава му го подаде.
— Пълнителя ще намерите отвън — до вратата.
Остави Чжао там — на голямото кресло, мрачно загледан в прозореца и шанхайската нощ отвън.
Фен Дун остана в двора на Юй Юнфу. Настани се във форд ескорта си под сянката на голям разклонен чинар и търпеливо зачака. Подухваше свеж ветрец, разнасяше аромата на жасмин, а той не помръдваше от мястото, свалил прозореца на шофьорската врата, загледан в раздвижените сенки зад завесите в големия дом. Пердетата бяха европейски тип, като и почти всичко друго в построената по западни стандарти огромна къща — още едно копие на подобните на палати домове на френските и британските чаени и копринени магнати от Концесионната ера.
Сенките бяха две — по-високата се движеше възбудено и постоянно ръкомахаше, по-ниската стоеше почти на едно място и жестовете й бяха много по-редки, но и по-резки. Втората бе на Ли Куони, съпругата на шефа. Тя бе доста по-уверена в себе си, имаше силна интуиция и в нейно присъствие Фен винаги внимаваше. Юй не бе човек балансиран, в критична ситуация губеше присъствие на духа и правеше грешки. Иронично бе, че от двамата съпрузи тя бе много по-удачна за ръководител.
Е, поседя, видя достатъчно. Премести съветското те-те4 в лявата ръка, с дясната набра номер на клетъчния телефон. Изчака определени по брой сигнали и паузи, натисна още един бутон — такава бе процедурата, когато набираше номера на търсения човек — Вей Гаофан.
— Да? — обадиха се отсреща.
— Налага се да говоря с него.
Гласът незабавно го разпозна.
— Разбира се. Един момент.
Надникна през прозореца към сенките. Сега голямата бе приведена, другата бе надвесена над нея. Съпругата бе положила ръка на рамото на Юй, успокояваше го.
— Какво направи относно американеца? — запита възгрубият глас на Гаофан от далечен Пекин.
Фен докладва стегнато:
— Джон Смит очевидно все още е в хотела. Агенти на сигурността наблюдават сградата. Моите хора са си по местата — ще го пресрещнат, тръгне ли да търси документа. Смятаме, че именно така ще постъпи.
— Къде е отседнал?
— В „Пийс Хотел“. Старият.
— Така ли? Интересен избор за модерен американски микробиолог, чийто интерес, изглежда, сочи право в нашите изследователски институти. Мисля, че говори достатъчно сам по себе си, а?
— Интересите му са далеч извън микробиологията.
— Тогава продължавай да изпълняваш задачата.
— Слушам — отвърна Фен. — Само че излезе друг проблем. Юй Юнфу няма да издържи.
— Сигурен ли си?
— Вече се разпада, нервите му са зле. Най-малката подробност да излезе наяве и ще се пречупи. Тогава ще издаде всичко. Може да се изпусне и по-рано.
Направи пауза и след малко каза решително:
— Според мен повече не можем да му вярваме.
— Добре. Аз ще се погрижа. Ти ликвидирай американеца.
Настъпи мълчание, но Фен знаеше, че Вей не е свършил. След малко той се обади пак:
— Обясни ми как стана така, Фен? Искахме информацията да стигне до американците. Само тя. Не и доказателството.
— Не зная, господарю. Аз организирах изтичане на информация в посока Мондрагон. Но се получи нещо непредвидено. В момента не зная кой е крадецът, но скоро ще го открия.
— Действай — с това отсреща прекъснаха.