— Чувам, че току-що във Файненшъл Джърнъл са падали глави — каза Сиймор, докато колата потегляше.
— Има ли нещо, с което не сте запознат?
— Слушах го по Би Би Си.
Колата зави наляво по Ъпър Темс Стрийт.
— Спирката на метрото е в противоположната посока.
— Бих искал да разменим няколко думи.
— Досетих се.
— Питахме се какви са плановете ви за почивните дни.
— Евтин роман. Някое и друго дивиди. Може би ще се поразходя из Хампстед Хийт, ако не вали.
— Звучи доста скучно.
— Харесвам скучните неща, господин Сиймор. Особено след Париж.
— Имаме едно по-вълнуващо предложение, ако се интересувате.
— Какво трябва да свърша този път? Да обера някоя банка? Или да разбия някоя клетка на Ал Кайда?
— Трябва само да посетите един прием и да изглеждате неотразимо.
— Това го мога. Ще има ли отново планиране?
— Опасявам се, че ще има.
— Значи се връщаме обратно в Хайгейт?
— Не веднага. Преди това ви чака вечеря в „Мирабел“.
— С кого?
— С новия ви приятел.
— Наистина ли? И какъв е той?
— Млад, красив и богат руснак.
— Има ли си име?
— Михаил Данилов.
— Колко благородно!
— Всъщност той няма и капчица благородна кръв. И тъкмо затова ще ви държи под ръка, когато пристъпите в имението на Мартин Ландесман тази събота.
59. Хайгейт, Лондон
Подобно на цялостния дух на операция „Шедьовър“, романтичната им връзка беше като същинска вихрушка. Двамата обядваха заедно, гледаха витрините по Ню Бонд Стрийт заедно, обикаляха сергиите на Ковънт Гардън заедно. Дори бяха забелязани да се шмугват в ранна следобедна прожекция на филм на Лестър Скуеър, хванати за ръце. Пословично потайна на работното си място по отношение на личния си живот, Зоуи не се хвалеше с новата си връзка. Всички обаче бяха единодушни, че настроението й в офиса видимо се е подобрило. Това провокира разгорещени, макар и неинформирани предположения сред колегите й относно самоличността на новия й любовник и източниците на неговото състояние. Някой подхвърли, че е натрупал пари в бизнеса с недвижими имоти в Москва, преди да рухнат пазарите. Според другиго богатството му се дължеше на руския петрол. А от средата на редакторския екип плъзна напълно необоснованият слух, че е оръжеен контрабандист — също като покойния Иван Харков, бог да помилва клетата му душа.
От екипа на Файненшъл Джърнъл така и нямаше да научат истинската самоличност на високия и поразително красив руснак, с когото Зоуи се разхождаше из града. Нито пък колегите й щяха да открият, че новата двойка прекарва повечето от времето си в една червена тухлена викторианска сграда в задънена уличка на Хайгейт. Всички въпроси на Зоуи за успеха на парижката операция получиха отговор броени секунди след нейното завръщане, понеже първият глас, който чу във всекидневната, бе този на Мартин Ландесман. Той звучеше от компютърни тонколони в ъгъла на помещението и щеше да продължи да звучи без никакво прекъсване през следващите три дни. Макар Зоуи да изпита удовлетворение, че старанията й са дали реален плод, неспирният глас на Мартин сериозно я притесняваше. Да, мислеше си тя, Мартин наистина си бе заслужил това неканено нахлуване в личните му дела. Но Зоуи не можеше да се отърси от неудобството, породено от огромната роля на подслушването за съвременните тайни служби. Мобилната технология бе осигурила на властите способност да следят думите, писмата, а в известен смисъл даже и мислите на своите граждани. А съвсем доскоро това звучеше като научна фантастика. Прекрасният нов свят10 определено бе настъпил.
Агентите бяха почти същите като миналия път, но с две нови попълнения. Единият бе мъж на около осемдесет години с помътнели от възрастта очи; другият бе с червеникаворуса коса и телосложение на тежкоатлет. Зоуи мигновено разбра, че са хора с влияние. Така и нямаше да й кажат, че това са бившият и настоящият шеф на израелските тайни служби.
Макар ролята й за Женева да бе предимно за осигуряване на достъп, Зоуи трябваше да бъде подготвена за най-лошия възможен сценарий. Затова експедитивното й обучение изискваше най-вече тя да заучи една трагична история. В нея се разказваше за привлекателен руснак на име Михаил Данилов, който й бе завъртял главата. Той се бе възползвал от уязвимостта й и я бе подмамил да го покани на галаприема на Мартин Ландесман. Този разказ, припомняше й отново и отново Габриел, можеше да се окаже единствената защита на Зоуи, ако операцията не се развиеше по план. Това бе и предназначението на разходките по Ню Бонд Стрийт и Ковънт Гардън, както и посещението на киното на Лестър Скуеър.
10
Има се предвид антиутопичният роман „Прекрасният нов свят“ от британския писател Олдъс Хъксли. — Б.р.