— Разказа ми няколко дни преди да почине — след дълга пауза отговори Ландесман. — За парите, за картината, за посещението на жената на Фос, за Карлос Вебер…
— Баща ти е признал, че е убил Вебер?
— Не го е убил баща ми — каза Ландесман, — но е било по негова поръчка.
— Кой го е извършил?
Ландесман кимна към Мюлер:
— Една от предишните версии на Улрих.
— Много са удобни, нали? Особено в страна като Швейцария. Да прикривате неприятните детайли от миналото си е нещо като национална традиция. Подобно на шоколадите ви и на чистите ви улици.
— Не са толкова чисти, както преди — отговори Ландесман. — Особено в някои квартали. Страната е пълна с прекалено много проклети чужденци.
— Радвам се, че не си забравил напълно швейцарско-германските си корени, Мартин. Баща ти би се гордял с теб.
— Между другото, баща ми настояваше да се махна от Цюрих. Той беше наясно, че един ден банките ще платят прескъпа цена заради дейността си по време на войната. Смяташе, че от това имиджът ми може да пострада.
— Баща ти е бил разумен човек — каза Габриел и после помълча. — Изградил си империята си върху огромно престъпление, Мартин. Съвестта ти никога ли не те е глождила за това? Никога ли не си изпитвал вина? Не си ли губил съня си?
— Това не е мое престъпление, Алон, а на баща ми. И както казва вашето собствено Свещено писание: „Син не ще понесе вината на баща си“12.
— Освен ако синът не утежни бащината си вина, възползвайки се от заграбеното имущество, за да гради своя доходна империя на име „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“.
— Не знаех, че в Книгата на пророк Йезекиил се съдържа подобен текст.
Габриел пренебрегна саркастичната забележка на Ландесман.
— Защо не го призна публично, Мартин? Първоначалното съдържание на онези сметки е като капка в морето, сравнено със състоянието, което си натрупал досега.
— Като капка в морето ли? — Ландесман поклати глава. — Нима не си спомняш швейцарските банкови скандали, Алон? През есента на деветдесет и шеста? Всеки ден осъмвахме с нови вестникарски заглавия за колаборационизма ни с нацистка Германия. Наричаха ни „швейцарските граници на Хитлер“, „банкерите на Хитлер“. Лешоядите кръжаха над главите ни. И ако истината излезеше наяве, тогава „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“ щеше да бъде разкъсана парче по парче. Съдебните спорове щяха да се проточат с години. С десетилетия! И наследниците на всеки евреин във всяка държава, където е действал Курт Фос, щяха да изпълзят и да започнат да предявяват претенции към мен. Адвокатите по колективни искове щяха да се втурнат презглава да събират клиенти и да завеждат дела срещу мен. Накрая щях да загубя всичко. И заради какво? Заради нещо, което баща ми е сторил преди половин столетие? Прощавай, Алон, но не сметнах за необходимо да се подлагам на такава участ заради него.
„Ландесман си изгражда солидна аргументация в своя защита“, помисли си Габриел. Но подобно на повечето неща около него, и това беше лъжа. Баща му някога бе бил мотивиран от алчност. Същото се отнасяше и за Мартин.
— Затова си постъпил точно като баща си — рече Габриел. — Премълчал си. Извлякъл си огромна печалба от богатството на един масов убиец. И през цялото време си се мъчел да откриеш изгубения шедьовър на Рембранд, който е могъл да те разобличи. Има обаче една разлика между вас. В даден момент ти си решил да станеш светец. Дори баща ти не би си позволил подобно нещо.
— Не харесвам, когато ме наричат Свети Мартин.
— Наистина ли? — Габриел се усмихна. — Това сигурно е най-обнадеждаващото нещо, което съм чувал за теб.
— Защо?
— Защото показва, че може би все пак имаш някаква съвест.
— Какво ще правиш с този списък, Алон?
— Зависи изцяло от теб, Мартин.
75. Кантон Берн, Швейцария
— Какво всъщност искаш, Алон? Пари ли? Това ли те интересува? Искаш да ме изтръскаш? Каква сума ще ми коства, за да се покрие цялата тази работа? Половин милиард? Един милиард? Назови си цената. Ще ти напиша чек и после всеки ще продължи по пътя си.
— Не искам парите ти — каза Габриел. — Искам центрофугите.
— Центрофуги ли? — Тонът на Ландесман бе скептичен. — Откъде пък ти хрумна идеята, че продавам центрофуги?
— От твоите компютри. Всичко е черно на бяло.