Почувствувах облекчение, когато тя пое ръката ми и отново я стисна по добре познатия начин. В погледа й видях тъга, но не и укор; по зачервените клепачи разбрах, че е плакала, но иначе малко мъжкият й маниер не се беше променил.
— Тръгнах веднага щом получих телеграмата. Точно свършвах нощно дежурство. Наех кола. Най-бързият начин да се стигне дотук.
— Закусвала ли си нещо тази сутрин, Иви? — попита Джон.
— Не.
— Така си и мислех. Ела, закуската още не е раздигната, ще ти направят и пресен чай. — Той се обърна към мен: — Ще се погрижите ли за нея, Хейстингс? О, ето го и мосю Поаро. Той е дошъл да ни помогне, Иви.
Мис Хауърд се здрависа с Поаро, но хвърли подозрителен поглед към Джон.
— Какво искаш да кажеш — да ни помогне?
— Да ни помогне в разследването.
— Няма нищо за разследване. Пратиха ли го вече в затвора?
— Кого да пратят в затвора?
— Как кого? Ами Алфред Ингълторп, разбира се.
— Мила Иви, внимавай. Лорънс е на мнение, че майка ми е починала от сърдечен удар.
— Какъв глупак е Лорънс! — отвърна мис Хауърд. — Ясно е, че Алфред Ингълторп е убил клетата Емили, както винаги съм го казвала, че ще го направи.
— Мила Иви, не викай така силно. Каквото и да мислим или подозираме, по-добре е да говорим колкото се може по-малко засега. Съдът за установяването причините за смъртта ще бъде чак в петък.
— Чак еди-кога си! — Мис Хауърд изсумтя по един великолепен начин. — Вие сте се побъркали! Дотогава той ще напусне страната. Ако има малко акъл, хич няма да седи тук и да чака да го окачат на въжето.
Джон Кавендиш я изгледа безпомощно.
— Знам каква е цялата работа — обвини го тя. — Послушал си докторите. Никога. Какво разбират те? Нищо — само колкото да те е страх от тях. Знам го много добре — баща ми беше доктор. Онзи дребосък Уилкинс е най-големият глупак, дето съм срещала в живота си — дори аз! Сърдечен удар! Само той може да го измисли. Всеки с малко мозък в главата си ще разбере, че съпругът й я е отровил. Винаги съм казвала, че ще я убие в леглото, клетата. Сега вече го направи. А ти само знаеш да повтаряш глупости като „сърдечен удар“ и „съд за установяване на смъртта в петък“. Трябва да се засрамиш от себе си, Джон Кавендиш.
— Какво искаш да направя? — попита Джон, като не успя да потисне една лека усмивка. — По дяволите, Иви, не мога да го хвана за врата и да го замъкна в местния полицейски участък.
— Все може нещо да се направи. Разбери как го е направил. Той е много хитър. Може да е напоил мухоловки. Попитай готвачката дали не й липсват няколко листа.
В този момент бях принуден да осъзная, че да се държат мис Хауърд и Алфред Ингълторп под един покрив и при това да съжителствуват мирно, щеше да се окаже равносилно на херкулесов подвиг и съвсем не завидях на Джон. По израза на лицето му разбрах, че той напълно осъзнава трудността на положението. За момента подири спасение в бягство, като бързо напусна стаята.
Доркас донесе пресен чай. След като тя излезе, Поаро се приближи откъм прозореца, където бе седял до този момент и се настани срещу мис Хауърд.
— Мадмоазел — мрачно поде той, — искам да ви питам нещо.
— Питайте — отвърна тя, като го гледаше не особено приветливо.
— Искам да разчитам на вашата подкрепа.
— С удоволствие ще ви подкрепя да окачите Алфред Ингълторп на въжето — рязко отвърна тя. — Макар че въжето ще е твърде добре за него. Трябва да го разпънат и разкъсат на четири, както едно време.
— Значи сме на едно мнение с вас — каза Поаро, — защото и аз искам да окача престъпника на въжето.
— Алфред Ингълторп?
— Него, или някой друг.
— Няма друг. Да не би някой да е посягал да убива клетата Емили преди да дойде той? Не казвам, че не е била заобиколена от акули — била е. Ама те дебнеха само кесията й. Животът й беше извън опасност. Но ето го мистър Алфред Ингълторп — и само след два месеца — хайде!
— Повярвайте ми, мис Хауърд — каза Поаро със сериозен глас, — ако мистър Алфред Ингълторп е този човек, той няма да ми се изплъзне. Давам ви честната си дума, че ще го окача на бесилка, висока колкото тази на Аман!12
— Това вече е нещо друго — каза мис Хауърд по-ентусиазирано.
— Моля ви обаче да ми имате доверие. Помощта ви може да бъде от голяма полза за мен. Сега ще ви обясня причината — защото от целия този дом в траур вашите очи са единствените, които са плакали.
Мис Хауърд премигна и в грубоватия й глас се прокрадна нова нотка:
12
„И обесиха Амана на дървото, което той бе приготвил за Мардохея.“ — Естир, 7:10 (Бел. прев.)