— Ни най-малко. Термометърът отбеляза двадесет и осем градуса на сянка. Не го забравяйте, приятелю. Това е ключът към цялата загадка!
— А вторият факт? — попитах аз.
— Това е важният факт, че мосю Ингълторп се облича с много особени дрехи, има черна брада и носи очила.
— Поаро, струва ми се, че не говорите сериозно.
— Говоря абсолютно сериозно, приятелю.
— Но това е детинщина!
— Не, това е извънредно сериозно.
— Ами ако предположим, че журито при съда за установяването причините за смъртта отсъди „предумишлено убийство“ срещу Алфред Ингълторп? Какво ще стане тогава с вашите теории?
— Няма да се разклатят нито на йота от това, че дванадесет глупака са сгрешили! Но това няма да се случи. Първо, защото едно селско жури няма да иска да поеме отговорността върху себе си, а мистър Ингълторп практически е в положението на местен господар. И освен това — добави той миролюбиво, — аз няма да го допусна!
— Вие няма да го допуснете?
— Няма.
Погледнах необикновения човечец, като в мен се блъскаха едновременно и раздразнение, и забавление. Той беше толкова непоклатимо уверен в себе си. Сякаш прочел мислите ми, той вежливо кимна.
— О, да, mon ami. Ще постъпя така, както ви казвам. — Стана и сложи ръка на рамото ми. Физиономията му претърпя коренна промяна. Очите му се наляха със сълзи. — През всичкото това време си мисля за клетата мисис Ингълторп, която е мъртва. Тя не се е радвала на прекомерна любов, не. Но беше много добра към нас, белгийците — и аз съм й длъжник.
Понечих да кажа нещо, но Поаро не ми позволи.
— Чуйте това, Хейстингс. Тя никога не би ми простила, ако позволя Алфред Ингълторп, съпругът й, да бъде арестуван сега, когато една моя дума може да го спаси!
ГЛАВА 6
Установяване причините за смъртта
В интервала преди събирането на журито за съда Поаро не подгъна крак. На два пъти той се усамотява с мистър Уелс. Правеше и дълги разходки из околността. Доста се дразнех от това, че не ми се доверява какво върши, още повече, че нямах и най-малката представа с какво се е заел.
Допуснах, че може би ходи до фермата на Рейкс, за да научи нещо; и така, когато в сряда вечерта не го заварих в Лийстуейс Котидж, запътих се натам с надеждата да го срещна. Но от него нямаше и помен, а аз не посмях да отида в самата ферма. Когато са тръгвах, натъкнах се на един местен старец, който ми се усмихна по селски хитро.
— Вий нъл сти от имениито? — попита той.
— Да. Търся един приятел, който според мен е дошъл насам.
— Един такъв дребнечък? Дето маха с ръце, кат говори? От ония билгийцити от селото?
— Да — казах аз нетърпеливо. — Значи е идвал насам, така ли?
— О, да, идва я, как да не е идвал. Че и повече от еднажки. Приятел ви е, а? Абе вие джентлемените от имението сте опасна работа! — И той се ухили още по-широко отпреди.
— Защо, да не би джентълмените от имението да идват често насам? — попитах аз колкото се може по-безгрижно.
Той ми смигна свойски.
— Има един, гуспудине. Няма да казваме обаче имена, нъл тъй? Широка душа има той. Моля, моля, сър, сигурен съм.
Тръгнах веднага. Ивлин Хауърд имаше право тогава и аз изпитах остро отвращение, когато помислих как Алфред Ингълторп е проявявал широката си душа с парите на друга жена. Дали онова циганско личице не беше в дъното на престъплението или всичко почиваше на по-низката страст към парите? Вероятно бяха замесени и двете неща по равно.
Имаше един пункт, по който Поаро се беше вманиачил по необясним начин. На няколко пъти вече ми споменаваше, че Доркас трябва да е сгрешила при определянето на времето на кавгата. Той й бе повторил неколкократно, че е било четири и половина, а не четири, когато е чула гласовете.
Доркас обаче беше непреклонна. Цял час, а може би и повече, бил изминал от времето, когато тя чула гласовете и момента, когато занесла чая на господарката си.
Съдът за установяване причините за смъртта се състоя в петък в селото, в пивницата Стайлайтс Армс. Поаро и аз седяхме един до друг, тъй като от нас не се изискваше да даваме показания.
Предварителните формалности минаха по реда си. Журито огледа тялото, а Джон Кавендиш го идентифицира.
Последваха въпроси към него и той обясни как се е събудил в ранните часове на утрото, както и обстоятелствата около смъртта на майка си.
После дойде ред на медицинските показания. Всички затаиха дъх и впериха очи в прочутия специалист от Лондон, известен като един от най-големите живи авторитети по въпросите на токсикологията.
С няколко думи той резюмира резултатите от аутопсията. Като се махнеше медицинската фразеология и термини, всичко се свеждаше до това, че мисис Ингълторп бе починала в резултат на отравяне със стрихнин. Съдейки по извлеченото количество, тя вероятно е поела не по-малко от три-четвърти гран17 стрихнин, може би и цял гран а дори и малко повече.