— Да, разбира се. Почеркът е съвсем различен от моя. Сега ще ви покажа.
Той извади стар плик от джоба си и се подписа на него, след което го подаде на журито. Подписът наистина беше съвсем различен.
— Как ще обясните тогава показанията на мистър Мейс?
Алфред Ингълторп отвърна невъзмутимо:
— Мистър Мейс навярно греши.
Коронерът се поколеба за минутка, а после каза:
— Мистър Ингълторп, бихте ли ни казали, заради протокола, къде бяхте вечерта в понеделник, шестнадесети?
— Не мога да си спомня… наистина.
— Но това е несериозно, мистър Ингълторп — каза коронерът. — Помислете пак.
Ингълторп поклати глава.
— Не мога да ви кажа. Като че ли бях излязъл на разходка.
— В каква посока?
— Наистина не мога да си спомня.
Лицето на коронера стана още по-свъсено.
— Имаше ли някой с вас?
— Не.
— Срещнахте ли някого по пътя си?
— Не.
— Жалко — сухо каза коронерът. — Не ми остава нищо друго, освен да направя извода, че не желаете да кажете къде сте били по времето, когато мистър Мейс ви е разпознал при влизането ви в аптеката, за да купите стрихнин.
— Ако желаете да мислите така — да.
— Бъдете по-внимателен, мистър Ингълторп.
Поаро не можеше да застане на едно място.
— Sacre!18 — измърмори той. — Този глупак наистина ли иска да го арестуват?
Ингълторп действително създаваше лошо впечатление. Несъстоятелните му отричания не биха убедили дори и дете. Коронерът обаче бързо премина към следващия въпрос и Поаро въздъхна с облекчение.
— Имахте ли някакъв спор със съпругата си във вторник следобед?
— Моля за извинение — прекъсна го Алфред Ингълторп, — но явно са ви информирали неправилно. Не съм се карал със скъпата си съпруга. Цялата тази история е напълно невярна. Аз не бях в къщата през целия следобед.
— Може ли някой да го потвърди?
— Имате честната ми дума — надменно каза Ингълторп.
Коронерът не си направи труда да отговори.
— Има двама свидетели, които могат да се закълнат, че са чули препирнята ви с мисис Ингълторп.
— Тези свидетели грешат.
Бях озадачен. Този човек говореше с такава увереност, че аз се стъписах. Погледнах към Поаро. По лицето му беше изписан ликуващ израз, който не можех да проумея. Беше ли най-сетне убеден във вината на Алфред Ингълторп?
— Мистър Ингълторп — каза коронерът, — тук чухте да повтарят последните думи на съпругата ви. Можете ли да предложите някакво обяснение за тях?
— Разбира се, че мога.
— Можете?
— Струва ми се много просто. Стаята е била слабо осветена. Доктор Бауърстейн е с моята височина и фигура и, също като мен, носи брада. В полумрака, а и при страданията, които е изпитвала, клетата ми съпруга го е взела за мен.
— А! — промърмори Поаро на себе си. — Но това е чудесна идея!
— Мислите ли, че е вярно?
— Не съм казал такова нещо. Но наистина е умно предположение.
— Вие възприемате последните думи на съпругата ми като обвинение — продължаваше Ингълторп, — докато те, напротив, са били зов към мен.
Коронерът размисли за момент, а после каза:
— Струва ми се, мистър Ингълторп, че вие сам сте налели кафето и сте го занесли на съпругата си в оная вечер, нали така?
— Да, аз го налях. Само че не съм го носил аз. Имах намерение да го направя, но ми съобщиха, че на входната врата ме търси някакъв приятел и тогава оставих кафето на масичката в преддверието. Когато се върнах след няколко минути, него вече го нямаше.
Това твърдение можеше да бъде както вярно, така и невярно, но то сякаш с нищо не подобряваше положението на Ингълторп. При всички случаи е имал предостатъчно време, за да сложи отровата.
В този момент Поаро ме сбута леко, сочейки към двама души, седнали един до друг до вратата. Единият беше дребен и мургав човечец с остри черти и с физиономия на невестулка, а другият беше висок и рус.
Направих недоумяващ жест към Поаро Той ми пошепна в ухото:
— Знаете ли кой е онзи дребничкият?
Поклатих глава
— Това е инспектор Джеймс Джап от Скотланд Ярд — Джими Джап. Другият също е от Скотланд Ярд. Събитията се развиват бързо, приятелю.
Внимателно огледах двамата мъже. В тях наистина не видях нищо полицейско. Никога не бих ги заподозрял, че са служители на Скотланд Ярд.
Все още ги оглеждах, когато ме сепна обявяването на присъдата.
— Предумишлено убийство, дело на неизвестно лице или лица.
ГЛАВА 7
Поаро се отплаща
На излизане от Стайлайтс Армс с леко стискане над лакътя Поаро ми даде знак да се дръпнем настрани. Разбрах намерението му. Той чакаше хората от Скотланд Ярд.