Ингълторп тъжно поклати глава.
— Клетата ми съпруга — промълви той. — Бедната Емили! Ужасно е.
— Струва ми се, мосю — каза Поаро, като изричаше отчетливо всяка свря дума, — че вие не осъзнавате напълно колко ужасно може да стане вашето положение. — Тъй като Ингълторп явно не го разбра, той добави: — Мистър Ингълторп, грози ви много сериозна опасност.
Двамата детективи се раздвижиха. От устните на Самърхей почти беше готово да се откъсне официалното предупреждение: „Каквото кажете, ще бъде използувано като доказателство против вас“. Поаро продължи:
— Разбирате ли ме сега, мосю?
— Не. Какво искате да кажете?
— Искам да кажа — натъртено произнесе Поаро, — че сте заподозрян в отравяне на съпругата си.
При тези думи по редицата насядали хора премина сподавен шепот.
— Боже господи! — извика Ингълторп и подскочи на крака. — Що за чудовищна идея! Аз — да отровя скъпата ми Емили!
— Струва ми се — отново поде Поаро, изучавайки го изпитателно с поглед, — че не оценявате неблагоприятното естество на показанията, които дадохте днес. Мистър Ингълторп, сега, когато вече ви го казах, все още ли отказвате да ни съобщите къде сте били в понеделник в шест часа вечерта?
С въздишка Алфред Ингълторп се отпусна отново на стола и зарови лице в шепите си. Поаро направи няколко крачки и се надвеси над него.
— Говорете! — извика той заплашително.
С усилие Ингълторп вдигна лице нагоре. След това, бавно и преднамерено, той поклати отрицателно глава.
— Няма ли да говорите?
— Не. Не вярвам да има такова чудовищно създание, което да ме обвини в това, което казахте.
Поаро кимна замислено като човек, който вече е взел своето решение.
— Хубава работа! — каза той. — Тогава ще трябва да говоря вместо вас.
Алфред Ингълторп отново подскочи прав.
— Вие? Как така ще говорите? Та вие не знаете… — той внезапно млъкна.
Поаро се обърна с лице към нас.
— Дами и господа! Ще говоря! Слушайте! Аз, Еркюл Поаро, твърдя, че човекът, който е влязъл в аптеката и е купил стрихнин в понеделник в шест часа, не е бил мистър Ингълторп, защото точно тогава мистър Ингълторп е изпращал мисис Рейкс до дома й от една съседна ферма. Мога да ви докарам не по-малко от петима свидетели, които ще се закълнат, че са ги виждали заедно — в шест часа, а и малко по-късно, а както може би знаете, Аби Фарм, домът на мисис Рейкс, е поне на две мили и половина от селото. Алибито на мистър Ингълторп е извън всякакво съмнение!
ГЛАВА 8
Нови подозрения
За миг всички се вцепениха в мълчаливо очакване. Джап, който беше най-малко изненадан от всички ни, проговори пръв:
— Честна дума — извика той, — нямате равен на себе си! Но без грешки, Поаро! Предполагам, че с тези ваши свидетели всичко е наред, нали?
— Voila!21 Приготвил съм списък с имената и адресите им. Трябва да ги видите, разбира се. Но всичко е наред.
— Не се съмнявам в това — снижи глас Джап.
— Много съм ви задължен. Голяма каша щеше да стане, ако го бяхме арестували. — После се обърна към Ингълторп: — Но, извинете ме, сър, защо не казахте това пред журито?
— Ще ви кажа защо — намеси се Поаро. — Носеше се слух, че…
— Съвсем злонамерен и напълно неверен слух — прекъсна го Алфред Ингълторп развълнувано.
— И мистър Ингълторп не е желаел да се разкрива този скандал точно сега. Нали така?
— Така е — кимна Ингълторп. — Бедната ми Емили още не е погребана и нима е чудно, че не желая подновяването на още лъжливи слухове?
— Между нас казано, сър — обади се Джап, — лично аз бих оставил да се ширят слухове, отколкото да ме арестуват за убийство. Освен това си мисля, че клетата ви съпруга би била на същото мнение. А пък ако не беше мистър Поаро, щяхме да ви арестуваме като едното нищо!
— Ясно е, че постъпих глупаво — промълви Ингълторп. — Но вие не знаете, инспекторе, как бях преследван и тормозен. — И той хвърли злъчен поглед към Ивлин Хауърд.
— А сега, сър — каза Джап, обръщайки се рязко към Джон, — бих искал да разгледам спалнята на госпожа майка ви, а след това ще поговоря малко с прислугата. Не се тревожете за нищо — мистър Поаро ще ме разведе.
Когато всички напускаха гостната, Поаро ми направи знак да го последвам на горния етаж. Там той ме хвана за лакътя и ме дръпна настрани.
— Бързо идете до другото крило. Застанете на отсамната страна на вратата със сукнената завеса. Не мърдайте оттам, докато не дойда. — След това бързо се обърна и догони двамата детективи.
Направих както ми бе казал и застанах до вратата със сукнената завеса, като недоумявах какво се крие зад тази негова молба. Защо трябваше да стоя тук и какво трябваше да пазя? Погледнах замислено надолу по коридора. В този момент ме осени една идея. Стаите на всички, като се изключи тази на Синтия Мърдок, се намираха в това крило. Дали заради това бях тук? Дали не трябваше да следя кой влиза и излиза? Стоях неотлъчно на поста си. Минутите течаха. Никой не идваше. Нищо не се случваше.