Бяха изминали поне двадесетина минути, преди Поаро да се появи.
— Не сте мърдали оттук?
— Не, стоях като закован. Нищо не се е случило.
— А! — Дали това възклицание означаваше задоволство или разочарование? — Не сте видели нищо, така ли?
— Нищо.
— Но навярно сте чули нещо? Някакво силно тупване, eh, mon ami?
— Не.
— Възможно ли е това? О, как ме е яд на себе си! Обикновено не съм несръчен. Направих само леко движение — аз познавам жестовете на Поаро — с лявата ръка и масичката до леглото се катурна!
Изглеждаше толкова по детски ядосан и нещастен, че побързах да го утешал
— Няма нищо, приятелю. Какво значение има? Още сте възбуден от триумфа си в гостната. Уверявам ви, че това бе изненада за всички ни. За да си държи той езика зад зъбите, явно в тази афера между Ингълторп и мисис Рейкс има нещо по-дълбоко. Какво смятате да предприемете сега? Къде са онези от Скотланд Ярд?
— Слязоха долу, за да разпитат прислугата. Показах им цялата ни сбирка от експонати. Джап ме разочарова. Липсва му всякакъв метод!
— Ето ти тебе! — казах аз, поглеждайки през прозореца. — Доктор Бауърстейн. Струва ми се, че имате право за този човек, Поаро. И на мен не ми харесва.
— Хитър е — замислено добави Поаро.
— О, хитър като дявол! Трябва да ви кажа, че много се зарадвах, когато го видях как се беше подредил във вторник. Едва ли сте виждали подобна гледка! — Описах приключението на Бауърстейн. — Приличаше на истинско плашило! Наклепан с кал от главата до петите!
— Значи сте го видели?
— Да. Е, разбира се, той не искаше да влиза — беше точно след вечеря — но мистър Ингълторп настоя.
— Какво? — Поаро ме сграбчи за раменете. — Доктор Бауърстейн е бил тук във вторник вечерта? Тук? И вие не сте ми казали? Защо не сте ми го съобщили? Защо? Защо?
Той като че ли изпадна в истерия.
— Но, драги ми Поаро възпротивих се аз, — никога не съм допускал, че ще ви интересува. Откъде да зная, че може да е толкова важно?
— Да е важно? Ами че това е от изключителна важност! Значи доктор Бауърстейн е бил тук във вторник през нощта — нощта на убийството. Хейстингс, не можете ли да проумеете? Това променя всичко — абсолютно всичко!
Изведнъж той като че ли взе някакво решение.
— Allons!22 — каза той. — Трябва да се действува незабавно. Къде е мистър Кавендиш?
Джон беше в салона за пушене. Поаро отиде право при него.
— Мистър Кавендиш, имам неотложна работа в Тадминстър. Нова следа. Ще ми услужите ли с колата си?
— Ама разбира се. Веднага ли?
— Ако е възможно.
Джон дръпна звънеца и нареди да изкарат колата. След десет минути паркът вече беше зад нас и се носехме по шосето за Тадминстър.
— Е, Поаро — обадих се с примирен глас, — навярно ще ми кажете все пак какво става?
— Добре, mon ami, за много от нещата можете да се сетите и сам. Сигурно вече сте осъзнали, че щом мистър Ингълторп е вън от подозрение, цялата ситуация коренно се променя. Сега сме изправени пред напълно нов проблем. Сега вече знаем, че има един човек, който не е купил отровата. Елиминирахме изфабрикуваните следи. А сега да видим истинските. Установих, че всеки от дома, с изключение на мисис Кавендиш, която е играла тенис с вас, може да се е представил за мистър Ингълторп в понеделник вечерта. Разполагаме също така и с твърдението му, че е оставил кафето в преддверието. По време на разпита никой не обърна внимание на това, но сега то придобива съвсем различно значение. Трябва да разберем кой все пак е занесъл кафето на мисис Ингълторп или кой е минал през преддверието, докато кафето е било там. От вашия разказ мога да съдя, че има само двама, които със сигурност не са се приближавали към кафето — мисис Кавендиш и мадмоазел Синтия.
— Да, така е. — Почувствувах как ми олеква. Мари Кавендиш не би могла да попадне под подозрение.
— За да отърва Алфред Ингълторп — продължи Поаро, — ми се наложи да разкрия картите си, по-рано, отколкото възнамерявах. До момента, в който всички са мислели, че аз преследвам него, престъпникът е бил спокоен, сега той ще удвои вниманието си. — Той се обърна рязко към мен: — Кажете ми, Хейстингс, вие самият, не подозирате ли някого?
Поколебах се. Ако трябваше да кажа истината, един или два пъти тази сутрин през ума ми бе преминала една идея — налудничава и неправдоподобна. Отхвърлих я като абсурдна, но независимо от това тя не бе изчезнала.