Разбира се, не беше възможно вечно да се крие арестът на доктор Бауърстейн от нея. Още утре новината щеше да бъде във всички вестници. И все пак не смеех да кажа никому. Ако Поаро беше тук, щях да потърся съвета му. Какво го беше прихванало, та да хукне за Лондон по този необясним начин?
Въпреки отношението ми към него в момента, мнението ми за неговата мъдрост се повиши неимоверно. Ако не беше той, никога не бих заподозрял доктора. Да, този дребен човечец определено притежаваше голям ум.
След известен размисъл реших да уведомя Джон за новината и да го оставя той сам да прецени дали да я оповести публично или не.
Когато му казах какво съм научил, той чак подсвирна от изненада.
— Боже всемогъщи! Значи все пак вие бяхте прав. Тогава не ви повярвах.
— Да, звучи невероятно, но щом веднъж свикнеш с тази мисъл, тогава всичко отива на мястото си. А сега какво ще правим? Разбира се, още утре това ще се знае от всички.
Джон се замисли.
— Няма значение — обади се той най-сетне. — Засега няма да казваме нищо. Просто няма нужда. Както сам казвате, скоро ще го знаят всички.
Но какво беше огромното ми учудване, когато разтворих вестниците рано на следващата сутрин и не намерих нито дума за арестуването! Имаше колона, озаглавена „Случаят на отровителство в Стайлс“, която не съдържаше нищо особено, и нито дума повече. Беше доста необяснимо, но предположих, че Джап е имал някакви свои причини да не го съобщава на пресата. Това ме обезпокои малко, защото предполагаше възможност за нови арести.
След закуска реших да сляза до селото и да видя дали Поаро не се е върнал; ала малко преди да поема, на един от прозорците се появи познато лице и един още по-познат глас каза:
— Bonjour, mon ami!23
— Поаро! — възкликнах аз облекчена и като го сграбчих за двете ръце, го издърпах в стаята. — Не мога да ви опиша колко се радвам да ви видя! Слушайте, на никого не съм казал, освен на Джон. Добре ли постъпих?
— Приятелю — отвърна Поаро, — не разбирам за какво говорите.
— За арестуването на доктор Бауърстейн, разбира, се — отговорих нетърпеливо.
— Значи Бауърстейн е арестуван, така ли?
— Ама вие не знаехте ли?
— Ни най-малко. — Ала след кратка пауза добави: — Но не съм изненадан. В края на краищата ние сме на не повече от две-три мили от брега.
— Брега ли? — попитах учудено. — Какво общо има брегът тук?
Поаро сви рамене.
— Ами много ясна връзка!
— Не и за мен. Зная, че не съм много схватлив, но не виждам какво общо има между близостта на брега и убийството на мисис Ингълторп.
— Нищо общо, разбира се — отвърна Поаро и се ухили. — Но нали говорехме за арестуването на доктор Бауърстейн?
— Да, той е задържан за убийството на мисис Ингълторп…
— Какво? — извика Поаро с изненадано оживление. — Доктор Бауърстейн задържан за убийството на мисис Ингълторп?
— Да.
— Невъзможно! Това е вече един прекалено хубав фарс! Кой ви каза това, приятелю?
— Всъщност никой — признах си аз. — Но той е арестуван.
— О, да, напълно възможно е. Само че за шпионаж, mon ami.
— За шпионаж? — ахнах аз. — Точно така.
— А не за отравянето на мисис Ингълторп?
— Не, освен ако нашият приятел Джап не се е побъркал напълно — кротко отвърна Поаро.
— Но… но аз мислех, че и вие го мислите, не е ли така?
Поаро ме изгледа с поглед, в който жаловитото му учудване беше примесено с пълното съзнание за абсурдността на подобна идея.
— Да не искате да кажете — попитах аз, нагаждайки се бавно към новата идея, — че доктор Бауърстейн е шпионин?
Поаро кимна с глава.
— Никога ли не сте го подозирали?
— Никога не ми е минавало през ум.
— Значи не ви е изглеждало странно, че един прочут лондонски лекар се заробва в някакво селце и че има навика да се разхожда в най-различни часове на нощта, при това напълно облечен?
— Не — признах аз. — Никога не съм си го помислял.
— Той, разбира се, е германец по рождение — замислено каза Поаро, — макар поради дългогодишната си практика тук никой да не го смята за нещо друго, освен за англичанин. Бил е натурализиран преди около петнадесетина години. Много умен човек — евреин, разбира се.
— Изменник! — възмутено извиках аз.
— В никакъв случай. Тъкмо обратното — той е патриот. Помислете си само какво е готов да загуби. Възхищавам му се.
Аз обаче не бях в състояние да приема нещата през философския поглед на Поаро.
— И това е човекът, с когото мисис Кавендиш е бродила из околността! — извиках с възмущение.
— Да. Предполагам, че я е намирал за доста удобна — отбеляза Поаро. — Докато клюкарите са се занимавали главно със свързването на техните имена, всякакви останали лутаници на доктора са оставали незабелязани.