— Двамата със сестра ти тъкмо обсъждахме…
— Малко е късно за това — прекъсна го Арабела. — Изправена съм пред битка с един безскрупулен човек, който си въобразява, че законът е на негова страна, и трябва да отбележа, че това е станало не без ваша помощ.
— Убеден съм — започна Симпсън, като отново допря длани все едно се готвеше да даде последна благословия, — че мога да сложа един завършек на този проблем, в случай че…
— Ще ви кажа какво да сложите и къде — изправи се Арабела. — Всички документи и материали, свързани с проблемите на имението Уентуърт, — да бъдат опаковани в кашони, които да се изпратят незабавно в Уентуърт Хол, заедно със сметката за едночасовата ви безценна консултация.
Джак се наведе и натисна бутона на интеркома.
— Джо?
— Да, шефе.
— Загубили сме следите на Петреску, както и проследяващото устройство. Нищо не сочи, че се е отклонила от пътя си към летището на Торонто. Не забравяй обаче, че не искам тя да разбере за нашия интерес към нея.
— Разбрано.
— И ми се обади веднага щом научиш с кой полет ще пътува.
Глава 21
Анна крачеше по средата на пътя, повлякла куфара с една ръка, а на дясното й рамо висеше чантата с лаптопа. Все по-често долавяше погледите на изненадани пътници от колите, които чакаха реда си да минат границата.
Първият километър измина за около петнайсет минути. Семейство, излязло на тревата за пикник, й предложи чаша вино. Следващият километър й отне близо двайсет минути, а граничният пункт още никакъв го нямаше. Едва след нови двайсет минути видя табела с надпис „1500 метра до границата“.
Тези последни метри й напомниха кои мускули болят най-много след дълъг крос. Най-сетне забеляза граничната линия. Прилив на адреналин я накара да ускори крачка.
На стотина метра от бариерата втренчените погледи, които я изпращаха, я накараха да се почувства като някоя нахалница, която изпреварва цялата опашка. Изви очи и намали малко темпото. Вече на бялата линия, пред която колите изключваха мотори и чакаха, Анна застана малко встрани.
Този ден само двама митничари бяха дежурни, а ги очакваше необикновено дълга колона за четвъртък сутрин. Седяха в тесните си кабинки и проверяваха документите далеч по-внимателно от друг път. Анна се опита да срещне погледа на по-младия с надеждата, че той ще се смили над нея. Ней беше необходимо огледало, за да знае, че след всичко, което се наложи да преживее през последните двайсет и четири часа, едва ли изглежда много по-добре, отколкото когато напусна Северната кула.
Най-сетне по-младият митничар й кимна да приближи. Прелисти документите й и й отправи изпитателен поглед. Откъде ли влачи този багаж? Внимателно огледа още веднъж паспорта й. Всичко изглеждаше наред.
— Каква е целта на посещението ви в Канада? — попита той.
— Ще участвам в семинар по изкуствата в университета „Макгил“. Това ще е част от докторската ми дисертация за творчеството на прерафаелитите4 — изстреля тя, гледайки мъжа право в очите.
— Работите на кои художници ще разглеждате? — попита униформеният небрежно.
Прави се на образован или е просто любител, помисли си Анна. Реши, че е най-добре да продължи играта.
— Най-вече на Росети, Холмън Хънт и Морис, и на някои други.
— А другия Хънт?
— Алфред ли? Той не е истински представител на течението…
— Но е също толкова добър художник.
— Съгласна съм.
— Кой ще води семинара?
— Върн Суонсон — отвърна Анна, надявайки се младежът да не е чувал за най-известния експерт в тази област.
— В такъв случай ще имам възможност да се срещна с него.
— Какво имате предвид?
— Ако все още е професор по история на изкуството в Йейл, сигурно ще пътува от Ню Хейвън и тъй като полетите от Щатите са отменени, няма откъде другаде да влезе в Канада.
Анна не можа да измисли подходящ отговор и с благодарност чу репликата на някаква жена зад нея, която на висок глас коментираше пред съпруга си, че твърде отдавна чакат на тази дълга опашка.
— Учих в „Макгил“ — усмихна се граничният служител и й върна паспорта. Анна се изчерви, но се надяваше той да не е забелязал смущението й. — Всички искрено ви съчувстваме за случилото се в Ню Йорк.
— Благодаря — отвърна и вдигна очи. „Добре дошли в Канада“, гласеше надпис на табелата над прозореца на кабината.
4
Художници от средата на XIX в., които образуват „Братство на прерафаелитите“ и се вдъхновяват от майсторите от XIV-XV в., преди разцвета на Ренесанса. Техни представители са Х. Хънт, Росети. — Б.пр.