Щом стигнаха до вратата на ръкава, който щеше да отведе пътниците в залата, Анна пое бавно между седалките, като изчакваше хората да извадят нещата си от клетките за багаж над седалките. Вглеждаше се в лицата и се питаше дали човекът на Фенстън следи всяко нейно движение. Стараеше се да е спокойна, въпреки че щом някой мъж обърнеше очи към нея, сърцето й забиваше с поне сто удара в минута. Подозираше, че той вече е в залата на летището и си търси удобно прикритие, за да не бие на очи. Нямаше да се изненада, ако знаеше дори крайната й цел. Беше измислила вече каква ще е лъжливата информация, която ще подхвърли при следващия си разговор с Тина, за да го изпрати в погрешна посока.
Влезе в транзитния сектор, където я посрещна светещ неонов надпис, приканващ посетителите да се освободят от чуждестранната си валута. Анна влизаше от магазин в магазин, оглеждаше образците на последната мода, електрическите уреди, мобилните телефони и бижутата. Видя няколко неща, които при обикновени обстоятелства би се замислила дали да не си купи, но поради ограничените си финанси сега бързо отхвърли. Единственото място, откъдето смяташе да пазарува, беше магазинчето за вестници, в което се виждаха издания от най-различна националност, както и последните бестселъри. Разходи се вътре и спря пред сектора за туризъм. Имаше всевъзможни справочници, дори пътеводители за Азербайджан и Занзибар.
Потърси в азбучния ред буквата Я за Япония и вътре Токио. Взе два пътеводителя — на „Бърлиц“ и на „Лоунли Планет“6.
Джак влезе в магазин за електрически уреди в отсрещния край на търговския център, откъдето имаше чудесна видимост към магазинчето за вестници. Успя да различи единствено фигурата на Анна, застанала под ярко осветен знак с надпис „Пътешествия“. Много му се искаше да може да се приближи, за да разбере кои книги бяха привлекли вниманието й, та така се е задълбочила, но подобен риск би бил немислим. Залови се да брои рафтовете отляво и отдясно, за да може да се ориентира коя държава е избрала.
— Мога ли да ви помогна с нещо, господине? — попита младата продавачка зад щанда.
— Да, ако имате бинокли — отговори Джак, чиито очи не се отделяха от Анна.
— Разполагаме с няколко модела и ви препоръчам един от тях — отговори момичето. — В момента е на преференциална цена — намален е от деветдесет на шейсет долара, до изчерпване на количеството.
Джак извърна най-сетне лице и пое въпросния предмет.
— Благодаря ви — рече и насочи окулярите към магазина за вестници. Анна прелистваше страниците на едната от книгите, но Джак не можеше да прочете заглавието. — Покажете ми най-последния модел — поиска той и остави бинокъла на преференциална цена. — Такъв, с който мога да разчета името на улицата от стотина метра.
Продавачката се наведе и извади от витрината един експонат.
— Ето този е марка „Лейка“, последен модел на реномираната марка, дванайсет на петдесет. С него ще можете да прочетете марката кафе, което сервират в кафенето отсреща.
Джак насочи уреда към книжарницата. Анна връщаше едната от книгите, които бе избрала, и взе съседната. Трябваше да признае, че бинокълът наистина беше качествен. Ясно различи думата „Япония“ и дори „Токио“ с по-малки букви върху надписа, закачен на рафтовете, погълнали така вниманието на Анна.
Тя затвори книгата, усмихна се и се насочи към касата, по пътя взе един брой „Херълд Трибюн“ и застана на опашката.
— Добър е нали? — попита продавачката.
— Много добър. — Джак остави бинокъла на стъклената витрина. — За съжаление цената му е висока за мен. Благодаря ви — добави и напусна магазина.
— Странно — обърна се момичето към колежката си. — Та аз дори не му казах колко струва.
Анна плащаше покупката си, когато Джак вече беше в другия край на залата.
— Един билет за Токио, ако обичате — каза той, когато стигна гишето.
— Разбира се, господине — отговори служителката. — Кой полет предпочитате? На „Катай Пасифик“ или „Джапан Еъруейс“?
— Какво е разписанието им?
— Всеки момент ще бъдат повикани пътниците за полета на „Джапан Еъруейс“, тъй като машината излита след четирийсет минути. Полет 301 на „Катай Пасифик“ излита след час и половина.
— Дайте ми билет за „Джапан Еъруейс“, бизнес класа.
— Колко броя багаж имате?
— Само ръчна чанта.
Жената издаде билета и провери паспорта му.