— Всеки момент ще започне приемането на пътници на изход 71, господин Делейни.
Джак се разходи към кафенето и видя, че Анна се е зачела в току-що купената книга. Сега, когато знаеше, че е следена, бе още по-внимателен да не срещне погледа й. Оставащите няколко минути той прекара в магазин, който посещаваше само в краен случай. Вината бе на онази жена, която сега си седеше в кафенето. Избра пътна чанта с размер, който влизаше в изискванията за ръчен багаж, чифт дънки, четири блузи, четири чифта чорапи, бельо, две връзки на преференциална цена, пакет самобръсначки, пяна за бръснене, афтършейв, сапун, четка за зъби и паста. Повъртя се в сектора за козметика, докато не се увери, че Анна ще напусне своя ъгъл в кафенето.
— Последно повикване на пътниците на „Джапан Еъруейс“ за полет 416 за Токио. Моля насочете се незабавно към изход 71 за влизане в самолета.
Анна прелисти следваща страница, което убеди Джак, че нейният билет е за полета на „Катай Пасифик“ след час. Този път той щеше да я чака. Взе под мишница новата чанта и се насочи към изход 71. Беше сред последните, качили се на борда.
Анна погледна часовника си, поръча още едно кафе и се зачете в „Херълд Трибюн“. Вестникът бе отделил огромно внимание на последствията от разрушенията на единайсети септември, имаше репортаж и от възпоменателната служба в памет на загиналите във Вашингтон, на която бе присъствал президентът. Дали приятелите и роднините й още вярваха, че е мъртва или поне безследно изчезнала? Възможно бе новината, че се е появила в Лондон, да се разчула и в Ню Йорк. Очевидно Фенстън предпочиташе да крие информацията, че е жива, поне щеше да се старае да не се издава, докато не се добере до Ван Гог. Нещата щяха да добият нов обрат едва в Токио, стига да… Усети, че висок тъмнокос мъж се е загледал в нея. Човекът мигновено отклони поглед, щом разбра, че го е видяла. Анна скочи от мястото си и отиде право при него.
— Следите ли ме? — директно попита тя.
— Non, non, mademoiaselle, mais peut—être voulez–vous prendre un verre avec mois?7
— Първо повикване на пътниците за…
Още две очи внимателно следяха Анна, докато се извиняваше на французина, плащаше сметката в кафенето и бавно се насочваше към изход 69.
Кранц я изпусна от поглед едва когато жертвата й се качи на самолета.
Сред последните пътници, които влязоха в машината на полет СХ 310, бе и дребната жена. Щом стъпи на борда, тя извърна глава и се запъти към обичайното си място до прозореца на първия ред. Знаеше, че Анна Петреску е в салона на икономичната класа, но бе загубила от поглед американеца. Дали бе изпуснал полета, или се скиташе из Хонконг да търси Петреску?
Глава 32
Самолетът, с който Джак пътуваше, кацна на международното летище „Нарита“ в Токио с трийсет минути закъснение, но това не тревожеше агента, защото беше с близо час преднина пред двете жени, които в момента вероятно бяха на девет хиляди метра височина над Тихия океан. Щом мина митническата проверка, той спря пред гишето за информация и попита кога се очаква да кацне самолетът на „Катай Пасифик“. Казаха му, че остават четирийсет минути.
Обърна се и видя изхода, от който можеше да се появи Анна. Огледа се, за да прецени в коя посока би могла да се насочи след митническата и паспортната проверка. Възможностите за транспорт бяха такси, влак или автобус. Трябваше да направи своя избор, докато измине петдесет метра. Ако все още дървената кутия бе в нея, сигурно щеше да избере такси. Провери всички изходи и едва тогава спря пред бюро за обмяна на валута на „Бенк ъф Токио“ и срещу близо петстотин долара получи 53 868 йени. Прибра големите банкноти в портфейла си се върна в залата за пристигащи, където се събираха посрещачите. Вдигна очи и видя подобен на мецанин етаж, който гледаше точно към залата. Качи се по стълбите и огледа мястото — пълно с хора, но много подходящо. Ако заемеше позиция до две телефонни кабини можеше да наблюдава изхода на пристигащите, без да бъде забелязан. Хвърли поглед към таблото с разписанията. Полет СХ 301 щеше да кацне след двайсет минути. Съвсем достатъчно време, за да изпълни и последната си задача.
Излезе от летището и се нареди на опашката за таксита, ръководена от мъж в светлосин костюм и бели ръкавици, който разпределяше не само колите, но и пътниците. Щом дойде неговият ред, Джак се качи в яркозелената тойота и поръча на изненадания шофьор да паркира на отсрещната страна на пътя.
— Чакайте ме тук — поръча и хвърли чантата си на задната седалка. — Няма да се бавя повече от трийсет, най-много четирийсет минути. — Извади банкнота от 5000 йени и я подаде на човека зад волана. — Можете да пуснете апарата.