Импулсивно влезе тихо в спалнята и вдигна телефона на нощната масичка. Знаеше домашния телефонен номер на Трой наизуст. Искаше да чуе гласа му. Внезапно изпита смразяващо усещане, че я изоставят. Филип беше излязъл без нея, беше излязъл, без дори да я покани да дойде с тях. Решението й да вечеря спокойно и да си легне рано изобщо не беше определило хода на вечерта, както ставаше обикновено. Точно обратното: беше му дало свобода да направи собствен избор. И той беше избрал да бъде без нея.
Чу телефона да звъни, а после Трой вдигна слушалката. На фона на гласа му се чуваше толкова силен шум, та тя си помисли, че сигурно е пуснал телевизора абсурдно високо. Налагаше му се да крещи.
— Ало?
— Аз съм — каза Изобел.
— О, Изобел. Привет.
— Можеш ли да го намалиш?
— Ще прехвърля разговора на друг телефон — каза той. Тя чу как телефонът щраква, а после след миг той вдигна отново. Сега шумът и музиката бяха далечни.
— Така е по-добре — каза той.
— Какво става? — съзнаваше, че думите й прозвучаха така, сякаш го разпитваше, сякаш имаше право да знае какво правеше той и беше вероятно тя да не го одобри.
— Нищо — каза той, мигновено заемайки отбранителна позиция. — Просто няколко приятели се отбиха.
Изобел искаше да попита: кой? какви приятели? Искаше да попита какво правеха? Танцуваха ли? Защо иначе музиката беше толкова силна? Това парти ли беше?
— Звучи забавно — каза тя. Гласът й не прозвуча толкова ведро и весело, колкото възнамеряваше. Прозвуча ужасно смутено и неловко.
— Хубаво е — каза той, за да приключи темата. — А ти? Какво правиш?
— Току-що си взех вана. Канех се да си легна рано.
— Добра идея — каза той топло. — Всичко наред ли е?
Тя се поколеба. Искаше й се да му каже колко странно беше чувството да е сама в къщата, колко объркана се почувства от факта, че Филип чакаше Мъри до входната врата и че бяха тръгнали заедно с колата.
— Филип излезе да пийнат нещо с Мъри — каза тя унило.
— Значи можеш да имаш малко спокойствие — каза Трой, сякаш беше доволен за нея.
— Да — каза тя, със съвсем равен тон.
Настъпи кратко мълчание, в което Трой я чакаше да каже нещо или да приключи телефонния разговор.
— Просто исках да чуя гласа ти.
— Да запея ли? — предложи Трой. — Или да изрецитирам стихотворение?
Разбра, че той беше щастлив, с приятелите си, може би малко пиян. Разбра, че нямаше да може да го убеди да й говори нежно или съчувствено.
— Не — каза тя, опитвайки се да звучи също толкова безгрижна. — Имам нужда от приспивна песен, а не да пееш рокендрол.
— Джуди Гарланд — поправи я той веднага.
— Разбира се — каза тя. — Ще ти пожелая „лека нощ“. Приятно парти.
Беше се надявала той да й възрази и да каже, че не е парти, просто един-двама буйни приятели, които вдигат твърде много шум. Но той не го направи.
— Лека нощ, скъпа — каза той весело и затвори телефона.
Изобел остана да седи за момент с безмълвната слушалка в ръката си, а после я върна внимателно върху вилката.
Установи, че изпитва студ и неприятна влага, и затова се подсуши грубо с хавлията, а после намери топла, обикновена пижама. Пъхна се в леглото и прегледа купчината книги на нощната си масичка, в търсене на някоя, за която бе най-вероятно да успее да отклони мислите й от това чувство на омаломощаваща потиснатост. Осъзна, че се чувстваше пренебрегната, като детето, което не избират за училищния отбор и го изключват от игрите на детската площадка. Представи си как Филип и Мъри си бъбрят приятелски в местната кръчма, как Трой пие шампанско и се смее с приятелите си. А ето я и нея, съвсем сама в голямо двойно легло — избира си книга, която да я приспи в девет и половина вечерта.
Придърпа завивката, за да я подпъхне по-здраво около себе си. Най-лошото в това усещане, че е пренебрегната, беше чувството й за тежка несправедливост. Тя беше тази, която изкарваше хляба, смяташе, че е редно Филип да си стои у дома с нея, или, ако искаше да излезе, то да излезе с нея. Тя беше любовница на Трой, защо той си организираше парти с приятели, когато тя беше съвсем сама? А на нея й се беше усладило да бъде Зелда, звездата. Как можеше да има партита, а тя да не е център на вниманието? Как можеше Филип да си прекарва добре, Трой също да си прекарва добре, а тя да е съвсем сама в леглото, оттегляйки се за през нощта като някоя тъжна стара мома, която няма какво да прави, освен да чете книга и да се преструва, че така предпочита?
Двайсет
На сутринта Изобел се почувства по-бодра. Събуди се преди Филип и остана загледана в красивото му лице няколко мига, преди да се измъкне от леглото. Когато отвори очи, той й се усмихна и каза: „Добро утро, скъпа“ с тон на истинско удоволствие.