— Трой…
— Да?
— Нищо — каза тя немощно.
Когато тя не успя да заговори, той стана по-уверен. Плъзна пръст по колана на панталоните си, за да се увери, че прилягат гладко, и опипа меката тъкан на синята коприна, скрита на сигурно място отдолу.
— Сигурна ли си, че няма нищо? — запита той, с пълна липса на загриженост в тона.
Изобел не можа да намери смелост да го погледне.
— Нищо.
Трой кимна и тръгна пред нея нагоре по стълбите към апартамента си.
— Кафе? — попита любезно.
— Ако обичаш.
Влязоха заедно в кухнята и Трой се зае с приготвянето на кафето. Наля една чаша за нея и една за себе си. Изобел седна на ръба на едно високо столче до работния плот. Трой се облегна на умивалника. Държеше се съвсем спокойно и непринудено.
— Трябва да свършим малко работа, ако нямаш нищо против — каза той, с много сух и делови тон.
— Работа ли?
— Трябва да погледнем сметката на Зелда Виър.
Изобел се застави да бъде делова като него.
— О, да.
Трой измъкна сноп книжа от една щипка отстрани на работния плот.
— Помниш ли цифрите от договора? Получаваш триста и петдесет хиляди лири на три части. Подписване, публикуване с твърди корици, публикуване с меки корици, нали?
— Да.
— Следователно са ти платени първите две части, а догодина, когато издадат „Дявола“ с меки корици, ще получиш последното плащане по договора.
— Да.
— Така. Удържахме таксите на агенцията и разноските, после ти ми изплати цената на дрехите си, а с останалото открихме сметката на Зелда Виър. Беше сто седемдесет и седем хиляди и двеста и петдесет лири.
Изобел примигна.
— Не знаех, че сме похарчили толкова много за дрехи.
Той й се усмихна.
— Скъпа, само палтото беше четирийсет хиляди лири.
Тя кимна, като се опитваше да не изглежда ужасена.
— А всичко останало?
— Да бъдеш Зелда Виър е скъпо начинание. Но доходно. Не гледай така уплашено. В края на краищата сметките излизат.
Изобел се засмя на думите му, че е уплашена, и се опита да не обръща внимание на студеното чувство на страх, надигащо се у нея.
— Току-що изтегли трийсет хиляди лири за басейна, и предстои да изтеглиш още четирийсет хиляди лири преди края на годината. Ще трябва да изтеглиш и около двайсет хиляди лири, за да платиш данък. Щом парите влязат в сметката, ще трябва да платиш данък върху тях.
Изобел кимна.
— Все забравям данъка.
— Аз — не — увери я Трой. — Така оставаш с близо деветдесет хиляди лири в сметката на Зелда Виър в Швейцария, а още сто хиляди лири предстои да влязат в нея при публикуването с меки корици догодина.
— Пак е доста — каза Изобел дръзко.
— Но не толкова много, колкото мислехме — каза Трой, като я погледна. — Не толкова много, колкото беше мислила, нали?
Изобел безмълвно поклати глава.
— Ммм. Така че имам няколко предложения.
Изобел чакаше.
— Първо, наистина да започнем да задвижваме идеята за екранизация като телевизионен мини-сериал. Най-голям интерес ще има по времето на публикуването на книгата с меки корици, но си помислих, че можем да започнем веднага. Мога да накарам един агент в Съединените щати да го представи на холивудските продуценти и да види дали ще привлечем интерес.
Изобел кимна.
— Добре е да предложим Зелда като автор на сценария по проекта — каза той.
— Но аз не умея да пиша сценарии — започна Изобел.
Трой поклати глава.
— Лесна работа.
— Не, чакай малко — Изобел говореше с убедителността, която се появяваше в гласа й, когато ставаше дума за работата й. — Наистина не знам как да пиша сценарии, и не гледам достатъчно телевизия. Не е като нова форма на писане на роман, която бих могла да усвоя. Това е напълно различно изкуство.
— Не е изкуство, а занаят — каза той просто. — И можеш да го научиш за половин ден. Във всеки случай обаче няма да ти се наложи. Просто ще ти издействаме договор за написването му, а после ще наемем писател фантом. Или ще те отхвърлят, след като видят първата чернова. И в двата случая получаваме добри пари за предлагането на текста под опция. А тук става въпрос за пари, не забравяй, Изобел. Не става въпрос за изкуство.
Тя кимна.
— Все забравям.
— Аз-не.
Той наля още кафе в чашите им.
— И така. Говоря с издателите за продължение. Естествено, те искат нова книга, естествено, съществува известно безпокойство каква би могла да е следващата творба на Зелда. Така че веднага се изместваме от автобиографичния аспект и се насочваме към истински роман. На тях им трябва нещо горещо и ново.