Мъри поклати глава.
— Не, ще отида до „Вали Фарм“ и ще им представя избраните от теб плочки.
Изобел гледаше. Стори й се, че той вдига куфарчето си с мостри, сякаш си тръгваше.
— Непременно им кажи, че цялата схема се върти около патинираната бронзова украса за фонтана — каза Филип. — Трябва да разберат, че именно оттам започнах.
— Ще им кажа — обеща Мъри. — О! Не слагайте прибори и чиния за мен, госпожо Латимър. Тръгвам. Ще ви оставя на спокойствие.
— Но това е любимото ви… — възрази госпожа М., после се спря.
Мъри й се ухили:
— Друг път. Госпожа Латимър не иска да й се пречкам по цял ден — усмихна се открито на Изобел, очарователен, уверен. — Съжалявам — каза искрено. — Това е такъв щастлив дом, удоволствие е да ви посещавам.
— Моля ви, не си отивайте — против волята си, Изобел бе подтикната към вежливост. — Няма нужда да хуквате. Ние с Филип ще се разходим след обяд. Можем да обядваме всички заедно.
— Ако сте сигурна, че нямате нищо против?
Изобел поклати глава и сложи ножа и вилицата на Мъри на обичайното място, което някога беше нейното място. Госпожа М. донесе свинския бут от фурната и подаде големия нож за рязане на месо на Мъри, сякаш това беше напълно в реда на нещата. Мъри се изправи и започна да реже спретнати резени от препечена кожичка и месо.
— Ето това вече е хубаво — каза Филип, доволен.
Изобел трябваше да признае, че Филип е много по-добре. Той вървеше бодро надолу по пътеката към селото, по която по-рано едва пристъпваше. Влязоха в бара на кръчмата и Филип поръча питиета. Пъхна ръка в джоба си и внезапно се поколеба.
— Нямам пари — каза на Изобел. — Можеш ли да уредиш сметката?
Изобел поруменя от смущение.
— Не взех никакви — каза тя. — Тези панталони нямат джобове, а не си взех дамската чанта.
Съдържателят се усмихна благосклонно на Филип.
— Отново на вересия ли? — попита.
Филип се засмя:
— Не ми начислявайте лихва — каза той. — Ще намина довечера и ще си разчистя дълговете.
Съдържателят кимна.
— Това прави шейсет и две лири.
Изобел се усмихна, мислейки, че той се шегува, но Филип кимна.
— Да.
Взеха питиетата си и отидоха да седнат на една маса до прозореца, откъдето имаше гледка към селската улица.
— Дължиш му шейсет и две лири? — Изобел беше зашеметена.
— Свърших парите в брой миналата седмица — каза Филип. — С Мъри дойдохме тук на вечеря, а в буркана с парите за домакинството не бяха останали банкноти. Помолих кръчмаря да го запише на вересия.
— Но ние не можем да постъпваме така — Изобел беше леко скандализирана. — Почти не познаваме съдържателя.
— Аз обаче го познавам — поправи я Филип. — Откакто спечелих мача по дартс, съм нещо като местен герой.
— Е, не мога да дължа пари в кръчмата — заяви Изобел. — Ще помоля госпожа М. да остави чек на път за вкъщи.
— Ще дойда довечера с пари в брой, както казах — повтори Филип. — Бих предпочел така.
— Мога да напиша чек, не е нужно да излизаш вечер — каза Изобел. — Не обичаш да шофираш в тъмното.
— Мъри може да ме закара — каза той непринудено. — Освен това не искам сметките ми в бара да се уреждат с твоя чек, Изобел. Би изглеждало ужасно странно. Ще дойда с парите.
Изобел се поколеба.
— Не смятам, че изглежда странно.
— Изглежда — каза той категорично. — Остави ме да си плащам сам сметките, Изобел.
Тя кимна, а после прочисти гърло.
— Всъщност ние като че ли доста бързо изчерпваме парите за домакинството — отбеляза тя с премерено неутрален тон.
— Така ли? — каза Филип. — Просто си помислих, че не си оставила достатъчно, когато отсъстваше миналата седмица.
— Оставих двеста лири. Това обикновено е достатъчно — каза Изобел.
— Всичко е толкова скъпо — каза Филип уклончиво. — А понякога излизам вечер.
— Мъри плаща ли някога? — попита тя.
Той мигновено се изчерви, погледна намръщено към масата и каза:
— Наистина, Изобел. Що за въпрос!
Тя веднага оттегли обвинението.
— Съжалявам. Не исках да бъда груба. Просто се питах…
— Казах ти, че той ми плати, задето работих за него онзи ден!
— Да, знам, че ми каза. Петдесет лири. А ти после плати вечерята, нали?
— Това беше мой избор — каза той сковано.
— Знам. Знам.
— Не го харесваш, нали?
— Не е от хората, с които се разбирам — каза Изобел предпазливо. — Сигурна съм, че е много добър в това, което прави, и разказва хубави истории и така нататък. Но не е човек, когото бих избрала за компания. Не е човек, когото бих очаквала да харесаш.