— Изобел, там ли си? — гласът на Трой по телефонния секретар бе делови. Така беше по-лесно да устои на изкушението да говори с него, отколкото ако говореше с нежен тон. — Обаждам се само да проверя дали всичко е наред. Но сега излизам от офиса, така че до седем и трийсет вечерта можеш да ми се обадиш вкъщи, ако искаш, а после излизам за цялата вечер и ще се прибера твърде късно. Може би ще ти се обадя утре. Просто исках да разбера как върви новата книга.
Телефонният секретар изпиука силно, когато Трой прекъсна връзката, и Изобел изпита необяснимо чувство на раздразнение от резкия му, делови тон. Разбира се, той нямаше как да знае, че Филип няма да чуе съобщението, така че беше благоразумно от негова страна да се постарае тонът му да не намеква за нищо повече от делово съобщение във връзка с работата. Въпреки това на Изобел й се струваше, че не й беше обърнал достатъчно внимание, че е била пренебрегната.
Наведе се напред и изтри съобщението. Нямаше да го запази, нямаше да върне обаждането. Тази вечер искаше да бъде с Филип, с бистър ум и чиста съвест. Тя беше омъжена жена, искаше отново да бъде щастливо омъжена жена.
Тя подреди масата малко преди седем и сложи чиниите да се топлят. Отвори бутилка силно червено южноамериканско вино и си наля една чаша. Разтребваше кухнята, когато чу колата на Мъри да спира отвън и Филип да затръшва вратата и да пожелава „лека нощ“. Той влезе в кухнята и наситеният, силен мирис на къри нахлу с него.
— Аз ще го разопаковам, знам, че ти мразиш да го правиш — предложи Филип.
Изобел се усмихна.
— Наистина мразя това — седна на масата и го зачака да й донесе чинията. — Много добро обслужване има в този ресторант — каза с усмивка.
— Смирено се стараем — отвърна той.
Хранеха се заедно в спокойна, приятелска атмосфера.
— Хубаво е — каза Филип внезапно. — Не помня кога за последен път сме яли къри. Искаш ли да опиташ моето?
— Много ли е люто?
— Изгарящо.
— Няма тогава.
— Изпускаш цялостното усещане, ако в края на яденето още са ти останали сливици.
— Липсва ми твоят тренинг — каза Изобел. Филип беше прекарал няколко години в Далечния Изток с компанията, за която работеше, преди да се запознаят. Тя стана и събра чиниите.
— Сладолед?
— Само една топка.
— Още ли се опитваш да отслабнеш?
— Чувствам се много по-добре така. Досега съм отслабнал само с половин килограм. Но Мъри казва, че това е, защото трупам мускули. Наистина мисля, че може би си връщам добрата форма.
Изобел сипа сладоледа и занесе две купички на масата.
— Би било чудесно — каза тя. — Дали да не отидеш да се видиш с господин Хамънд и да разбереш какво е неговото мнение?
— Имам час за преглед през май, мислех да изчакам дотогава. Мъри предложи да изчакам и да видя сам. Да не се въвличам в купища изследвания и да проявявам прекален оптимизъм.
Изобел се поколеба. Смяташе, че съветът на Мъри е наистина разумен. Той едновременно признаваше реалния напредък на Филип и го възпираше да навлезе отново в хипохондричния си цикъл. Не й беше приятно да се съгласява с Мъри.
— Сигурна съм, че е прав — каза тя.
— Той не е глупак — каза Филип. — Има много здрав разум.
Той довърши сладоледа си и отнесе купичката й от масата заедно със своята.
— Да приготвя ли за двама ни малко истинско кафе? Онова „Мусонен Малабар“ на Мъри е още тук.
— Добре — каза Изобел. — Благодаря ти.
Филип изсипа кафе във филтъра и включи кафеварката.
— Какво ще кажеш за малко бренди към това?
— Ще ме хване — възрази Изобел.
— Защо не? — каза той. — Не ни очакват никъде на сутринта, нали? Защо не? Нали не гониш краен срок и нямаш среща в Лондон?
— Не…
Той наля две чаши бренди и сложи една пред нея.
— Хайде, осмели се — насърчи я той. — Това върви с „Мусонния Малабар“.