Тя се засмя.
— Обаче той е забавен.
Филип се усмихна широко и отиде да налее кафето.
— Такъв е. Той е трогателно съчетание от познания и невежество. Много буден и прозорлив е, и когато научи нещо, наистина се придържа към него. „Мусонният Малабар“ е типичен пример. Сигурно го е видял някъде в някое телевизионно предаване и сега не иска да пие нищо друго.
— Напомня ми за някои от моите студенти — каза Изобел. — Много буден и любопитен.
— И ужасяващо зле образован — довърши Филип вместо нея. — Да. Бих помислил, че много прилича на тях. Понякога се държи съвсем като момче — той хвърли поглед към нея, обезпокоен да не засегне чувствата й. — Той е като сина, когото никога не съм имал.
Двайсет и пет
Изобел се пъхна в леглото до Филип и осъзна, че той нито спеше, нито се преструваше на заспал, както обикновено. Притегни я към себе си.
— Ухаеш хубаво — каза с интимен тон. — Нов парфюм?
Беше мирисът на нощния почистващ лосион, на който Изобел не беше успяла да устои, след като двамата с Трой купиха от него за Зелда. Уханието му й въздействаше еротично, беше го усетила по кожата си и по тази на Трой.
— Ммм — каза тя.
Познатото, обично тяло на Филип се доближи до нея в леглото. Ръката му я придърпа още по-близо и тя се плъзна, за да облегне глава на рамото му. Той наведе глава и нежно я целуна по лицето. Изобел се почувства неловко, както рядко се чувстваше с Трой, независимо колко странна беше външността или поведението им. Почувства как се изчервява силно в полумрака на спалнята. Филип отметна косата от лицето й с милувка и зацелува шията и меката долна част на ухото й. Опитвайки се да откликне, Изобел сложи ръце на раменете му, на тила му. Филип издаде тих, дълбок, гърлен звук, и я целуна по устните. Изобел го целуна в отговор, сдържани целувки, които бяха напълно различни от буйните целувки на Трой с отворена уста, напоени с аленото червило на Зелда. Изобел изтика мисълта за Трой от ума си, от брачното си легло, и се опита да се съсредоточи върху нежното докосване на съпруга си, мъжа, за когото се беше омъжила по любов и с когото бе избрала да остане с години.
Филип посегна и се засуети неумело с горнището на пижамата й, погали корема й, а после придвижи ръка нагоре към гърдите й. Изобел лежеше неподвижно, остави го да я докосва, в очакване на страстния отклик, който той едно време събуждаше. Не се случи нищо особено. Изобел се запита дали за Филип също не се случваше нищо, и дали тъкмо затова тези прелюдии им отнемаха толкова време. Дали той също чакаше да го обземе подходящото настроение и се надяваше, че след миг ще бъде изпълнен с желание?
Той подръпна горнището на пижамата й.
— Мисля да се отървем от това — каза той, и по дълбокия тон на гласа му Изобел осъзна, че е възбуден, че единствено тя беше замръзнала от смущение. За Филип това беше сексуално възбуждащо, той искаше тъкмо това.
Тя услужливо съблече горнището си и плъзна надолу долнището на пижамата. Филип повтори действията й, така че останаха голи заедно в леглото. Изобел си помисли, че не трябва да забравя да смени и изпере чаршафите на сутринта, за да не разбере госпожа М., че са правили любов, после си каза, че това е нелепо — нямаше абсолютно никаква причина госпожа М. да не узнава, че са се любили. Те бяха съпруг и съпруга, редно беше да се любят. Болестта на Филип беше прекъснала страстния и изпълнен с наслада сексуален живот, който бяха споделяли. Би трябвало да се радва на възстановяването му, а не да се притеснява за чаршафите.
— Също както едно време — каза Филип възторжено.
Изобел се притисна по-близо до него и изпита чувственото удоволствие от допира на топла гола кожа до нейната. Филип имаше леко, светло окосмяване по тялото и гъделичкането на космите по гладката й голота винаги я беше възбуждало.
— Да, така е — каза тя, опитвайки се да убеди себе си.
Филип се прехвърли отгоре й и нежно проникна в нея. За своя изненада, Изобел откри, че беше твърд, силен. Задвижиха се в приятно съзвучие, с наслада. Изобел затвори очи и се опита да не мисли за нищо, освен за удоволствието от допира на кожата му до нейната, за уютната му топлина.
Почувства как се отнася, отдалечавайки се все повече и повече. Тялото й откликна на докосването му. Филип бе правил любов с нея в продължение на много години, познаваше ласките, които й доставяха удоволствие. Но умът й бе на километри разстояние, тя се чувстваше отчуждена, и хладна, и далечна. Внимаваше да не мисли за Трой, нито за Зелда, не мислеше за нищо — било то еротично или неприятно. Не мислеше за нищо, докато съпругът й се движеше по тялото й, в тялото й, и покриваше шията и гърдите й с леките си целувки.