— Хубаво ли е? — прошепна той.
— Много хубаво — увери го тя.
Можеше да почувства настойчивостта му, когато той започна да се движи по-бързо, но изпитваше единствено желанието да му достави удоволствие, и потиснатото желание всичко това да приключи. Изви гръб като дъга и издаде няколко леки стона на престорено удоволствие. Те бяха достатъчни да го накарат да повярва, че е достигнала оргазъм и не иска повече, и тялото му се разтърси във внезапен прилив на всепоглъщаща сила, после той въздъхна дълбоко и се отпусна тежко върху нея.
Изобел изчака няколко мига, а после се отмести леко. Филип веднага се надигна, изричайки някакво извинение, и я освободи.
— Трябва да отида до банята — каза тя, взе пижамата си и излезе. Седна на бидето и почувства как хладката вода отмива лепкавата течност. Стана да си измие лицето и ръцете, и да погледне отражението си в огледалото в банята.
Лицето й не издаваше нищо. Взря се в безжизнените си очи в огледалото и си помисли, че е празна като първата страница на новия си роман. Вече нямаше нищо за казване, нямаше нищо за мислене. Просто нямаше нищо — във всяко отношение, и в романа, и в сърцето й. Облече пижамата си и се върна в спалнята. Филип лежеше все още гол, облегнат на възглавниците. Изглеждаше поруменял и щастлив.
— Струва ми се, че това беше убедително доказателство — каза той ухилено. — Много по-добре съм. О, Изобел, не е ли прекрасно?
Тя се опита да сподели радостта му.
— Да, така е — каза, отпускайки се в леглото до него. — Чудесно е. Толкова се радвам, че си по-силен.
— А ти си толкова добра — каза той, като я придърпа отново плътно до себе си. — Толкова мила. Сигурно ти е било тежко, докато бях толкова кисел и намусен. А откога не сме правили любов? Месеци, нали?
— Не броя — каза Изобел. — Никога не съм имала нищо против. Най-важното е, че сега се чувстваш добре.
— Чувствам се фантастично — каза той. — Невероятно.
Лежаха мълчаливо няколко мига.
— Да изгася ли светлината? — попита Изобел.
Филип кимна. Тя се пресегна и изключи нощните лампи, а после с наслада се сгуши, облягайки се отново на рамото му, с ръката му, здраво обвита около нея.
— Това е най-хубавата част — каза тя. — Тази близост.
В тъмнината почувства как той целува косата й.
— Ти беше истински ангел — прошепна той. — Само си представи колко щастливи ще бъдем, ако се оправя отново.
— Наистина ли мислиш, че може да стане?
— Можем да пътуваме. Винаги сме искали да пътуваме, нали?
Изобел внезапно си помисли за парите на Зелда Виър, които можеха да финансират един нов и вълнуващ живот за Филип и нея. Беше ги възприемала като „бели пари за черни дни“, които можеха да им гарантират сигурност, ако здравето му се влошеше, с които можеха да платят за грижите за него в домашни условия. Но ако състоянието му се подобреше, можеха да си създадат нов живот, пред нея можеше да се открие съвсем различен живот.
— О, да — каза тя. — Толкова би ми харесало да пътувам. Толкова искам да отида в Япония.
— Япония? Обичам Далечния Изток. Едно от нещата, за които много съжалявах, беше, че така и не отидохме там заедно.
— Така ли?
— Да. Но сега бихме могли. А мога и да се върна на работа, отново да печеля някакви прилични пари.
— Съмнявам се, че биха те взели обратно — каза тя мило. — На твоята възраст, скъпи.
— Не бих се върнал на старата си работа — той отхвърли идеята с пренебрежение. — Бих се заел със собствен бизнес. Иска ми се да работя на свободна практика. Ще печеля от всяка поръчка, а когато работата приключи, ще можем да харчим парите заедно. Какво мислиш?
— Чудесно — каза Изобел сънено.
Филип се облегна на лакът и я целуна по устните.
— Лека нощ, любима — каза нежно.
Изобел заслуша как дишането му става по-дълбоко, докато той потъваше в сън. Тя лежеше будна, загледана в тавана, и мислеше с удивление за бъдещето, което можеше да се открие пред нея. Зелда можеше да бъде пътят към свободата й, към възможността двамата с Филип да открият ново щастие заедно. След като се бе превъплъщавала в Зелда, Изобел можеше да се превърне в различна жена. Притежавайки богатството на Зелда, Изобел и Филип щяха да имат свободата да направят почти всичко.
На сутринта той се усмихваше, когато се събуди. Изобел се усмихна в отговор, предпазливо, с надежда.
— Остани в леглото — каза той нежно. — Ще ти приготвя закуска в леглото.
— Госпожа М. ще пристигне след половин час — каза Изобел.