— Ще пиша по една глава дневно през следващите няколко дни. Ще трябва да им кажеш, че е първа чернова…
— Първата чернова от теб е по-добра, отколкото получават от повечето след дванайсетия опит — каза Трой предано. — Няма да очакват кой знае какво от първа чернова от Зелда. Във всеки случай вероятно си мислят, че аз преправям всичко.
— Направи го тогава ти — подхвърли Изобел находчиво.
— Не и аз — отвърна той. — Аз съм десетте процента политура, а не деветдесетте процента тежък труд в тази операция. Ти раждай идеите и се занимавай с писането, Изобел, а аз ще уреждам договорите.
— Къде ходи снощи? — попита тя небрежно.
— На театър, а после на клуб.
— Какъв клуб?
— От лошите — каза той предизвикателно.
— О — каза Изобел.
— А ти?
— Взехме си къри за вкъщи — каза Изобел, давайки си сметка колко скучен изглежда животът й. — Беше много хубаво. Това си е истинско удоволствие за нас, защото го вземаме чак от селото.
— Говориш така, сякаш се налага да го вземате от някое село в Мадрас.
Изобел се изкикоти.
— Не съвсем.
— А човекът с басейна остана ли за вечеря?
— Не. Ядохме сами. Вечерта си беше само наша.
Трой не каза нищо, предупреден от интуицията на любовник, че нещо се е променило, но все още не е ясно какво.
— И беше ли прекрасно? — попита той. — Да бъдете отново съвсем сами с екзотичното лакомство „пиле по кашмирски за вкъщи“?
— Беше всъщност „биряни“. Да, беше прекрасно.
— Толкова се радвам — каза той. — А той поиска ли пристройка до сградата с басейна, за да подслони колекцията си от смарагди, или всичко беше просто чиста съпружеска любов без скрити помисли?
— Обикновена любов, мисля — отвърна любезно Изобел, като долови раздразнението в таса на Трой и правилно го изтълкува като ревност.
— Колко хубаво — каза той. — Колко съпружеско. Много типично за Изобел Латимър, много в стила на „Кънтри Лайф“.
— Той ми е съпруг — изтъкна Изобел.
— А аз съм просто твой агент — съгласи се Трой. — Получавам само малък дял, нали? Не цялата торта. Това е сделката.
— Трой — каза Изобел мило. — Какво не е наред?
Настъпи мълчание.
— Обадих ти се — каза тя тихо. — И апартаментът ти беше пълен с хора, които пиеха, танцуваха и се забавляваха. Вчера ти ми позвъни на отиване към театъра и даде много ясно да се разбере, че може да не си вкъщи снощи. А аз просто вечерях със съпруга си и си легнах с него в нашето легло, както съм правила всяка нощ през последните трийсет години. Какъв ти е проблемът с това?
— Никакъв — каза Трой категорично. — Абсолютно никакъв. Трябва да, ми простиш. Имам махмурлук и той ми влоши настроението. Ще взема алка зелцер и ще ти се обадя отново да ти се извиня, когато се помиря с черния си дроб. Съжалявам, Изобел, ще ти се обадя утре.
— Всичко е наред — каза тя. Отвън пред прозореца Филип отмери с крачки известно разстояние от къщата до обора, а после се обърна и й направи знак с вдигнат палец. Изобел отново помаха и му се усмихна. На светлината на пролетното слънце той изглеждаше като момче, пълен с живот. — Ще говорим по-късно, Трой. Няма значение.
Двайсет и шест
Мъри остана за обяд. Изобел, във ведро съгласие с Филип, не се дразнеше от присъствието му на масата за обяд, въпреки демонстративната гордост на госпожа М. от пая с бъбреци и стек, който беше приготвила. Мъри попита Изобел за работата й и стана очевидно, че беше прочел романа, който тя му надписа, и че беше размишлявал върху него. Въпросите, които задаваше, го представяха като интелигентен човек, макар и с ограничено образование, а преподавателят у Изобел винаги симпатизираше на хора, които полагат усилия сами да разберат.
Госпожа М. разчисти чиниите и им направи кафе, а после излезе от кухнята, за да довърши работата си в другите стаи. Мъри беше обещал да я откара вкъщи и я чакаше да приключи.
— Мъри ми направи доста интересно предложение — каза Филип. — Още не съм казал „да“ или „не“. Казах, че ще трябва да го обсъдя с теб.
— Какво? — попита Изобел. — Нали не е аквапарк с водна пързалка, пристроен към басейна ни?
Мъри се ухили.
— Странно е, че го казвате, тъкмо си мислех колко подходящо ще е за вас.
— Предложи ми работа — каза Филип. — Не мога да ти опиша колко съм поласкан.
Изобел премести поглед от единия към другия.
— Работа ли?
— И през ум не би ми минало, ако той не беше много по-добре — каза Мъри припряно. — А ако мислите, че ще е твърде много за него, тогава просто забравете всичко това.
— Не, не мисля — каза Изобел. — Но каква работа?