— Вечно бързам за нещо, не мога крак да подвия — каза Мъри доверително. — Страхотно е да си все забързан, но аз съм жертва на собствения си успех. Бизнесът ми има нужда от двама като мен. Онова, което предлагам — грижа за клиента, индивидуално планиране, контрол след продажбата — това е много интензивна работа. Но именно това характеризира цялата операция. Не мога да се справям с повече от два-три басейна едновременно, а получавам запитвания за по пет-шест басейна всяка седмица, дори седем-осем. Миналата седмица имах десет обаждания.
— Но Филип не разбира нищо от басейни — отбеляза Изобел.
— Знам повече, отколкото си мислиш — каза Филип. — Не забравяй, че планирах нашия от самото начало.
Мъри поклати шава.
— Филип има страхотен стил — каза той. — Ако каже на някои клиенти, че тъмносиньото е цветът за тях, те му вярват. Хората във Флийт бяха напълно убедени. Той им продаде онзи басейн, аз просто закарах него и себе си дотам. Филип свърши цялата работа. Той има класа, всеки може да види това. Аз съм човек, издигнал се със собствени усилия, и понякога си личи. Опитах се да поправя някои от недостатъците си, но понякога се налага да влизам в доста изискани къщи и не мога да се почувствам удобно там. Не ми е там мястото, не знам какво е уместно да кажа — той хвърли поглед към Филип с безспорна привързаност. — Не като Филип. Той има класа. Той е първо качество.
Изобел откри, че е странно трогната от тази изповед.
— Със сигурност тези неща са без значение в наши дни — каза тя: знаеше, че имат значение, но искаше да успокои Мъри, че за нея нямат.
Той й отправи хлапашката си усмивка.
— Разбира се, че имат значение, Изобел — каза. — Вие сте светска жена. Знаете за какво говоря. Филип може да ми помогне да бъда приет някъде само заради начина, по който се качва по стъпалата.
Филип сви леко рамене в израз на несъгласие.
— Е, едва ли…
— Освен това имам и проблем с бумащината. Истински кошмар е да попълваш редовно всичко. Трябва да бъда регистриран по ДДС, а те са като копои. Аз съм едноличен търговец и трябва да имам изрядни счетоводни книги. И всичко е много поверително. Хората ти казват много неща, когато ти кажат какъв вид басейн искат. А когато работя в — да ги наречем ли „по-висшите ешелони“ — получавам все по-често информация, която е от все по-деликатно естество. Наскоро, когато изпълнявах една поръчка, се налагаше да минавам през проверка за сигурност, преди да мога да отида на обекта. Не мога просто да наема случаен човек. Искам човек, на когото мога да се доверя. Човек честен и старателен, и с доказани способности.
Изобел се поколеба и хвърли поглед към Филип.
— Не знам — каза тя. После видя лицето му. Той сияеше от въодушевление и възродена енергия. — Е, какво мислиш, скъпи?
— Наистина харесвам работата — каза той искрено. — Има нещо в целия този бизнес, което харесвам. То е донякъде инженерство, а с моето образование и познания да върша това е истинско удоволствие. Много е свързано с постоянни контакти с хора, а това е областта, в която винаги съм бил силен, освен това изисква много пътуване и обикаляне. Мисля, че е идеално за мен. Толкова съм доволен, че Мъри се сети за това. Но си обещах, че няма да кажа „да“ или „не“, докато не го обсъдя с теб.
— Не съм шефът — каза Изобел, внимавайки какво впечатление ще създадат пред Мъри. — Трябва да постъпиш както искаш, Филип.
— Ще бъде глупак, ако не се вслуша в мнението ви — вметна Мъри бързо. — Аз бих искал да получа съвета ви, а съм само един от вашите читатели. Вие сте жена, която разбира тези неща, Изобел. И двамата ще постъпим глупаво, ако предприемем каквото и да е по-нататък, без да ви попитаме какво мислите за него.
Изобел разпозна топлия поток на ласкателството.
— О, наистина! Е, предполагам, че единственият ми повод за колебание би било здравето на Филип. Състоянието му е много по-добро, но се опасявам, че може отново да се влоши.
— Не мисля, че ще се влоши — каза Филип. — Със сигурност се чувствам по-добре. И не смятам, че това е повърхностно подобрение, като например да се чувствам малко по-бодър. Отначало си помислих, че само си въобразявам: прекарвах времето си по-интересно, затова бях по-бодър. Но има нещо повече. Чувствам, че съм по-силен. Вървя по-уверено, а издръжливостта ми по време на упражненията се удвои. Това е измеримо подобрение. А има и други… — той плъзна усмихнат поглед към Изобел, напомняйки й, че бяха правили любов за пръв път от месеци, и то едва снощи. Тя се извърна, но той долови съвсем леката й усмивка.
— И яденето — отбеляза Мъри, на когото не му убягваше нищо. — Апетитът ти е по-добър.