Обзавеждането на дневната беше като от шоурум на мебелен магазин. Софа с две кресла в тон, ниска масичка, върху която бяха оставени книгите, които Изобел му бе дала назаем, камина от имитация на мрамор около имитация на пламтящ огън. Завеси в тон с креслата, лампа за четене, голям телевизор с някаква джаджа отдолу, която Изобел не разпозна: беше конзола за компютърни игри.
Любопитството на Изобел бе по-скоро възбудено, отколкото удовлетворено от оскъдността на тези домашни детайли. Поколеба се в подножието на стълбите само за миг, после изхлузи обувките си, за да не оставят токчетата им следи по мокета, и се промъкна нагоре по стълбите.
Банята разкри нова страна на Мъри, по-чувствена страна. Имаше отделна душкабина със стъклени врати до много дълбока вана. Беше заредена с душ гел и лосион за след душ. Благоуханни сапуни бяха подредени в една купа на перваза под прозореца, който беше закрит с венециански щори от истинско дърво. От двете страни на ваната имаше два големи естествени сюнгера, а в стъклен флакон — тъмнолилаво масло за вана. Имаше огледало за бръснене, което можеше да се изтегля на стойката си, за да се използва или до мивката, или докато Мъри лежеше във ваната. На полицата срещу ваната имаше пемза, и ръкавица за баня от луфа. В шкафа имаше дебели, големи хавлиени кърпи и резервен хавлиен халат за баня. Това беше баня, грижливо обмислена и добре планирана от мъж, който обичаше ароматите, дълбоката гореща вода, тъканта на дебелите хавлии и меки фланелени халати.
Със съзнанието, че постъпва много лошо, Изобел отвори шкафчето за лекарства, окачено на стената до душа. Имаше лекарства, продавани без рецепта, парацетамол, балсам за отпускане на мускулите след изтощение при спортуване. Имаше лекарство с рецепта за ушна инфекция, и отворена опаковка презервативи. Изобел надзърна към тях, но не ги докосна. Имаше и неотворена опаковка презервативи със забавни мотиви — с различни вкусове и цветове. Тя се запита що за жена приемаше правенето на любов със „забавни“ презервативи. За първи път си представи Мъри в леглото. Помисли си, че сигурно имаше хубаво тяло, раменете му бяха широки, а коремът му плосък. Усмивката му беше уверена, дяволита, сигурно беше мъж, който обичаше да кара жената да се смее в леглото, сигурно беше склонен да се шегува и да експериментира, може би беше и взискателен. Изобел хвърли поглед към пакета кондоми и видя, че бяха голям размер.
Пристъпвайки много тихо с обутите си в чорапи крака, тя се промъкна в главната спалня. Той не беше оправил леглото, след като бе станал сутринта, завивката беше отметната назад с подканваща небрежност. Вчерашната риза беше захвърлена в ъгъла на стаята. Изобел отвори гардероба и загледа, без да ги докосва, трите костюма на Мъри в тъмни цветове, и всевъзможни ризи. На една закачалка за вратовръзки висяха половин дузина доста елегантни копринени вратовръзки. В чекмеджето отдолу бяха чорапите и бельото му. Изобел видя, че Мъри носеше копринени боксерки и качествени чорапи.
Унесено затвори вратата на гардероба и погледна отново към леглото му. На мястото, където се беше опирала главата му, имаше вдлъбнатина. Нейният роман лежеше разтворен с кориците нагоре върху малък скрин до леглото. Изобел отвори най-долното чекмедже и видя крещящо ярката корица на мъжко списание с едрогърда жена, наведена напред, в бяло дантелено бельо, което я представяше пред камерата като булка. Изобел оглежда снимката още известно време, мислейки си за Зелда, снимана на излизане от лимузината, показваща гърдите си пред немигащото око на обектива, мислейки си за мъжкия поглед, на който всяка жена се поддава и който може да бъде такава радост и такава заплаха. Затвори чекмеджето, без да докосва списанието и застана мълчаливо до леглото на Мъри.
Почти неволно, ръката й се протегна и повдигна завивката. Лъхна я следа от уханието на Мъри. Изобел обърна глава към полъха, сякаш някой я бе повикал по име. Къщата беше напълно тиха. Без да мисли, Изобел дръпна завивката, а после вдигна полата си и се плъзна между чаршафите, в мекото легло. Стори й се, че усеща малко от топлината му. Положи глава точно на мястото, където главата на Мъри беше оставила вдлъбнатина във възглавницата. Издърпа завивката до лицето си и за момент остана да лежи в омаяна тишина, вдишвайки лекото ухание на тялото му, еротичния лъх на здрава мъжка кожа: истинското ухание на желанието. После, колкото и да бе странно, заспа.
Изобел се разсъни от шум, който прозвуча като отваряне на предната врата, и се събуди стреснато. Скочи от леглото в мига, в който отвори очи; но беше твърде, твърде закъсняла. Той вече беше тук. Шумът не беше от входната врата, а от щракването на резето на вратата на спалнята. Мъри застана на прага на спалнята си, гледайки я как скача от леглото му, с коса, разчорлена от лежането на възглавницата му, с пола, заплетена в топлата му завивка.