Лицето му изразяваше пълно недоумение.
— Изобел?
— Аз… — заекна тя, но нямаше какво да каже. Безпомощно избута завивката обратно на мястото й, сякаш просто бе дошла да оправи леглото му.
Той й отправи продължителен, безмълвен поглед, а после се обърна рязко и заслиза тихо по стълбите. Изобел простена от мъчителен срам. Чу го да влиза в кухнята, после чу водата да тече, докато той слагаше чайника. Бавно продължи да оправя леглото, сякаш това щеше да омаловажи натрапването й, сякаш нарушението щеше да бъде смекчено, ако оставеше спалнята му по-подредена, отколкото я беше намерила.
Отиде до огледалото му и прибра косата си назад с фиби. Беше се измъкнала от кока, докато спеше, и тя бързо я прибра на място. Приглади полата си — беше омачкана. Памучната й блуза с висока яка беше наред, но самата тя не приличаше на себе си. Не изглеждаше спокойна и въздържана, малко старомодна. Беше пламнала, зачервена и неспретната. Отчаяна от неуспеха да възстанови уравновесения си вид, Изобел се огледа за обувките си и осъзна, че ги беше оставила на долния етаж. Мъри сигурно ги беше видял в подножието на стълбите, когато беше влязъл през входната врата. Сигурно ги беше видял, беше усетил колко тиха е къщата, и беше стигнал до заключението, че тя е горе. Сигурно я беше последвал нагоре по стълбите, беше видял празната баня, празната стая за гости, а после беше отворил вратата на собствената си спалня и я беше видял. Сигурно я беше наблюдавал в уязвимите мигове на дълбокия сън, а после — във внезапното сепване и паника при събуждането.
— О, Господи — прошепна Изобел ужасено.
Липсваше й смелост да слезе долу и да изрече просто, смислено обяснение; знаеше обаче, че колкото по-дълго оставаше горе, толкова по-сериозно ставаше натрапничеството. Щеше да бъде хиляда пъти по-лошо, ако той се върнеше горе да я попита кога ще слезе. Знаеше, че не би понесла да го чуе как се качва отново по стълбите, за да я види какво прави пък сега. Изобел скри лице в ръцете си за един кратък миг, а после храбро се изправи, отметна назад един непокорен кичур коса, и слезе боса по стълбите.
Обувките й не бяха там, където ги беше оставила. Изобел отбеляза мислено това като още една отметка в списъка на катастрофите, и влезе по чорапи в кухнята. Мъри наливаше две големи чаши чай.
— Със захар ли го пиеш? — попита той вежливо.
— Да — каза Изобел. — Само една бучка.
Той добави захар в чашата й и й я подаде.
— Само надникнах, за да се уверя, че имаш всичко необходимо — каза той непринудено. — Понякога автоматичният прекъсвач изгасва внезапно, така че не забравяй да запазваш всичко, което пишеш. Много ще бъде неприятно, ако загубиш текста.
— Да — каза Изобел. Предположи, че той вече е хвърлил поглед в кабинета си и е видял, че екранът на компютъра е напълно празен.
— Трябва да прескоча до Флийт днес следобед, искат да направят някои изменения в окончателните си планове. Филип каза, че ще дойде с мен — продължи Мъри.
— Добре — каза тя и скри лице в голямата чаша.
— Бисквита? — попита той. Подаде й пакет бисквити.
— Благодаря.
За момент мълчаха. Изобел се поколеба, опитвайки се да намери правилните думи, за да го попита къде беше сложил обувките й. Точно когато се канеше да го запита небрежно, Мъри допи чая си, изплакна чашата си под крана с топлата вода и я остави обърната с дъното нагоре върху дъската за сушене.
— Само ще взема плановете от кабинета — каза той, сякаш нямаше нищо повече за казване.
Той мина покрай нея и Изобел го чу да отваря чекмеджето на шкафа за папки. За един ужасен момент се запита дали той щеше да разбере, че не само е тършувала из къщата му, а и си е пъхала носа в бизнеса му. Седеше като статуя, замръзнала от смущение, на кухненското столче. Не можеше да си спомни дали беше затворила шкафа с папките както трябва. Чу приглушения трясък, когато той затвори чекмеджето, и шумът я накара да излезе припряно в коридора, за да го проследи, докато той излизаше от кабинета с папката в ръка.
— Добре ли върви работата? — попита той бодро.
— Да — каза Изобел. Той знаеше, че беше спала цяла сутрин в леглото му.
— Хубаво — каза той весело. Тръгна енергично към входната врата — мъж, който има да се грижи за бизнес.