— Да го оставим ли тогава за догодина?
— От теб зависи — каза Трой. — Смятам, че в момента ти върви и е добре да се възползваме от това.
— Да — каза Изобел. — А двеста и петдесет хиляди лири са много пари.
— Така е — каза Трой.
Настъпи кратко мълчание.
— Ще ти изпратя главите, когато са готови — каза Изобел неловко.
— Може да ги донесеш — каза Трой, с тон, неутрален като нейния. — Можеш да ги донесеш и да останеш за през нощта, ако искаш.
Изобел се размърда леко в тапицирания стол пред бюрото на Мъри. По някаква причина изпита остро усещане на неудобство да говори с Трой така, по телефона на Мъри, в офиса на Мъри.
— Сега не мога да отговоря със сигурност — каза Изобел немощно.
Настъпи мълчание.
— Изобел, мисля, че би трябвало да ми кажеш какво не е наред — заяви твърдо Трой. — Имам усещането, че нещо никак не е наред, и ти не ми помагаш с мълчанието си.
— Нищо — каза Изобел бързо.
— Знаеш, че не ми дължиш нищо — каза той сопнато. — Можеш просто да кажеш, ако не искаш да дойдеш и да останеш. Можеш просто да кажеш, ако не искаш отново да бъдеш Зелда Виър. Можеш да кажеш, ако не искаш да напишеш романа й. Не ме е грижа, това няма да има последствия за мен. Имам други клиенти, все ще си изкарам прехраната.
— Не е това — каза тя. — Наистина искам да бъда Зелда, наистина искам да напиша книгата. Наистина искам да те видя отново. Но в момента всичко тук е толкова странно.
— В какъв смисъл странно? — запита той.
— Филип е много по-добре, и двамата с Мъри са такива добри приятели…
— Чувстваш се пренебрегната?
— Не! Не е това. Филип говори за връщане на работа, иска да работи на свободна практика.
— Е, това е хубаво, нали?
Настъпи ново мълчание.
— Не виждам какъв е проблемът — каза Трой търпеливо. — Щом Филип е по-добре и всичко върви добре?
— Не — каза Изобел. — Просто всичко е различно.
— Защото Филип вече не е инвалид?
— Да — каза тя, вкопчвайки се в това обяснение. — Защото е такъв, какъвто беше преди.
Трой, в офиса си в Лондон, бързо си помисли какво можеше да означава това.
— Искаш да кажеш, че отново си правила секс с него.
Изобел внезапно осъзна, че подновяването на сексуалния й живот с Филип беше нищо в сравнение с това, че Мъри й открадна обувките. При това прозрение леко ахна от ужас.
— Предполагам, че искаш да се събереш отново с него — заяви безцеремонно Трой.
— Да — каза Изобел колебливо, мислейки единствено колко невъзможно беше да се съсредоточи върху каквото и да е освен проблема с липсващите обувки. — Предполагам, че искам.
Трой замълча за момент.
— Виж, не е проблем — каза великодушно. — Казах ти, че това не те обвързва с нищо. Не трябва да се чувстваш неловко заради това, или нещо подобно. Не е абсолютно никакъв проблем. Имахме чудесно, изненадващо изживяване заедно, и може би ще го имаме отново, а може би не. Но и двамата сме големи хора, Изобел. Не сме си обещавали нищо. Не сме сключвали договор.
— Да — каза Изобел със слаб глас. — Ако съм създала впечатление…
— И двамата създадохме впечатление за хора, които се държат по доста необичаен начин — каза Трой мило. — Не сме си давали обещания, Изобел. Не се оплаквам от нищо.
Трой си пое дъх и смени темата, за да овладее положението.
— А сега, нека се справяме с нещата едно по едно. Довърши главите, свърши работата, това е важното. Да оправим деловата страна. После или ми ги изпрати, или ги донеси лично, не възразявам срещу двата варианта, както предпочиташ. Ще ги изпратя на Дейвид и ще ти уредя възможно най-добра сделка, и после ще преценим как ще се чувстваме. Всичко ще отнеме около месец, нали така? Можем да преценим как ще се чувстваме в края на март.
— Всъщност не става въпрос за Филип — призна Изобел.
— Какво?
Изобел си помисли да се опита да обясни на Трой за изчезналите си обувки, за лекия дъх на Мъри по лицето й, за устата му, приближаваща се толкова плътно до нейната, че тя си помисли, че ще я целуне.
— За какво става дума тогава? — попита Трой.
— Всъщност за нищо. Края на март ли каза?
— Да.
— Дотогава басейнът ще е почти завършен — каза Изобел без връзка с досегашния разговор. — Ще съм се върнала в собствения си кабинет. Строителите на басейна ще са си отишли.
Трой се поколеба.
— Ще ти уредя да получиш остатъка от парите за басейна — обеща той, мислейки, че тя има предвид това.
— Да — каза тя. — Благодаря ти.
Изобел завърши първа глава от романа на Зелда Виър, и написа първите три абзаца от втора глава. После стана от бюрото и отиде в кухнята на Мъри. Седна на масата за закуска с купата му пред себе си и празната му чаша за кафе до дясната си ръка. На масата до неговото място лежеше отворена книгата, която му беше заела: „Английска обществена история“ на Тревелиън. Беше стигнал до десета страница. За отбелязване му служеше писмо с подател „Съншайн Пуулс Ю Ес Ей“, което го уведомяваше за разпродажба преди ликвидация на Компания за оборудване на плувни басейни в Лос Анджелис. Продаваха целия бизнес като функциониращо предприятие, Имаше и възможност изложбеният салон, офисите и оборудването да бъдат купени поотделно. „Уникална възможност за предприемчив човек“, пишеше в писмото.