Телефонът иззвъня. Изобел трепна, сякаш я бяха заловили да върши нещо нередно. Влезе забързано в кабинета и вдигна неуверено слушалката, прочитайки непознатия номер от дисплея на телефона. Не беше човек, който търси Мъри, а самият Мъри.
— Извинявай, че те безпокоя, Изобел, но Филип ме помоли да ти се обадя и да видя дали искаш да те откарам вкъщи за обяд? Той ще остане при семейство Делби, но аз ще мина покрай къщи след десетина минути.
— Благодаря — каза Изобел неуверено. — Да, бих искала да си отида у дома. Свърших с писането за днес.
— Сметнах за най-добре да те предупредя, че идвам — каза той.
— Благодаря — каза Изобел с престорено хладен тон.
— За мен е удоволствие. Значи десет минути — каза той вежливо и затвори.
Изобел запази написаното и копира главите на диска си, за да ги отнесе, така че Мъри да не може да я шпионира, както тя беше шпионирала него. Поседя няколко мига в стола пред бюрото на Мъри. После си помисли, че ще е по-добре да го чака на прага, за да не остават насаме в къщата, което би било неловко след вчерашната случка. Облече си палтото и излезе от къщата, затваряйки входната врата зад гърба си. След няколко мига колата му се зададе по алеята и спря до нея. Изобел тръгна към колата, усещайки как обувките й с високи токчета стъпват нестабилно по чакъла, отвори пасажерската врата и се качи. Мъри й отправи любезна, неутрална усмивка.
— Как вървят нещата със семейство Делби? — попита Изобел бързо, за да предотврати по-интимни разговори.
— Със страхотни темпове — каза той и обърна колата. — Оставих ги да обсъждат цветови схеми с Филип. Смятат да се спрат на остъклена постройка над басейна, и пълно обновяване на басейна. Можеш ли да повярваш? Проектът е огромен.
— О, браво — възкликна Изобел.
— До голяма степен благодарение на Филип — каза Мъри. — Имат много стар басейн и искаха да сменят облицовката му с по-съвременна и да купят няколко модерни допълнения. Но Филип свърши цялата работа по придумването…
— Цялата работа по кое?
— Придумването — Мъри видя неразбиращото й изражение.
— Приказките. Много се разпали и каза, че басейнът бил истинско съкровище и че би било направо вандалски акт да го префасонират и че би трябвало да бъде грижливо модернизиран и ремонтиран.
— Защо, колко е стар?
— Построен през 1930 г. и е невероятно грозен — каза той поривисто. — Но те започнали, търсейки най-ниската оферта: ние бяхме третата компания, която им направи предложение, и сега те си въобразяват, че са нещо като обект, защитен от Националния тръст за паметниците на културата. Филип им обещава огромна снимка на две страници в „Кънтри Ливинг“. Казва, че това е впечатляващ образец на ар деко.
— А така ли е? — попита Изобел, развеселена.
— Не — каза Мъри спокойно. Бръкна в джоба си и измъкна пакет цигари, вдигна го към устата си и издърпа с устни една цигара. Допря светещата запалка на колата до края на цигарата, а после внезапно попита: — Съжалявам, нали не възразяваш?
— Не възразявам — излъга Изобел. — Не знаех, че Филип разбира от стил ар деко и от басейни.
Мъри й се ухили.
— Не разбира — каза. — По-точно не разбираше. Но сега е наясно. Просветих го накратко, докато пътувахме.
— В такъв случай, ако ти си този, който разбира от тези неща, защо не говори ти?
Мъри намали малко, за да влезе в тесния път към къщата на Изобел.
— Казах ти — напомни й той. — Защото той има класа. Когато аз говоря за басейни в стил ар деко и отговаряща на стила реставрация, звучи назубрено. Когато го прави Филип, говори като джентълмен. Те се влюбиха в него. Вероятно ще го поканят да остане на обяд.
Изобел беше обзета от чувство на пълна паника, че може да се наложи двамата с Мъри да обядват насаме.
— О, не биха го направили, нали? Да поканят човека за басейна на обяд?
Мъри я стрелна с развеселена усмивка.