Выбрать главу

Изобел кимна.

— Така че колко имаме в спестявания и влогове? — попита Филип. — Мисля, че е добре да ги осребрим.

— Ще трябва да погледна — повтори немощно Изобел.

— Е, като броим къщата, която сигурно струва около петстотин хиляди лири, сигурно имаме авоари, облигации, и инвестиционни и спестовни планове на стойност някъде от порядъка на още сто хиляди лири, нали?

— Да. Нещо такова — каза Изобел, като внимаваше тонът й да е възможно най-ведър. — Но не бихме ипотекирали къщата, нали?

Филип сви рамене.

— Това е просто заменяне на един актив с друг. Не бих имал нищо против да изтеглим заем срещу тази къща, да купим дял в бизнеса на Мъри, който има оборот, имай предвид, оборот, някъде от порядъка на триста хиляди годишно.

Изобел кимна.

— Кога ще знаем колко трябва да платим?

— В края на седмицата — каза Филип. — Можеш ли да попиташ счетоводителя колко имаме в акции и облигации? Да научиш приблизителна цифра? И го помоли да провери кое е добре да продадем, за да спечелим сума от порядъка на триста хиляди лири.

— Ще го попитам — каза Изобел. — Той ще иска да знае дали сме сигурни.

Филип се ухили.

— Видя колко работа има Мъри. Искам дял от този бизнес, Изобел. Ще спечелим цяло състояние.

* * *

Изобел не се престори, че телефонира на счетоводителя. Знаеше, че в спестовната им сметка има малко повече от три хиляди лири, и не са останали абсолютно никакви акции и облигации. Имаше малка полица за застраховка „Живот“ на нейно име, но никой не искаше да застрахова Филип, след като беше поставена диагнозата за болестта му. Вместо това тя телефонира на Трой.

— Здравей, аз съм.

— Привет — каза той. — Принтирах главите и ги препратих на Дейвид Карле тази сутрин. Наистина са много добри, Изобел.

— Благодаря — каза тя.

— Станало ли е нещо?

— Просто се обаждах да те помоля да ми уредиш прехвърляне на средства — каза тя с предпазлива любезност.

— Пари за плувния басейн ли? — попита той.

— Да. Почти свършиха. Може направо да ми прехвърлиш цялото плащане. Ще приключат преди срока.

— Мисля, че за това си заслужава да се плати — каза Трой вежливо.

— Работят много добре.

Изобел чу изщракването на химикалката му.

— Колко ще искаш този път?

— Мисля, че четирийсет хиляди лири, може би петдесет хиляди.

— Ще се погрижа за това днес. Ще отнеме пет дни, не забравяй.

— Да, това е добре — каза тя.

— А ти как си? — попита вежливо Трой.

— Много съм добре.

— А Филип?

— Много е добре.

— Чудесно — Трой замълча, за да разбере дали тя няма да каже още нещо. — Би ли искала да дойдеш за обяд, когато получа от издателите предложение, което можем да обсъждаме?

— Да — каза Изобел. — Би било прекрасно.

— Ще ти се обадя веднага щом се чуя с тях. Другата седмица по същото време, предполагам.

— Благодаря ти — каза Изобел. — Всъщност има и нещо друго.

— Какво?

— Филип иска да направи инвестиция.

— Инвестиция ли? — попита Трой предпазливо.

— Да. Иска да купи партньорство, иска да купи дял в бизнес. Чувства се толкова добре, че иска отново да започне работа.

— Да, ти каза, че е много по-добре.

— Трябва да намеря нужния капитал, за да го изкупя — каза Изобел. — Иска да купи дял в бизнеса с басейни.

— С басейни ли? — попита Трой, мислейки си за момент, че не е чул правилно.

— Бизнеса с плувни басейни.

— Е, жалко, че не се е сетил за това по-рано, можехте да го вземете на костуема цена — каза Трой шеговито. — Но поне знаете, че процентите на печалбите са огромни.

— Всъщност знаем това — каза Изобел малко сковано. — Поръчали сме точно осчетоводяване на бизнеса и Филип иска да купи дял в него като пълноправен партньор. Иска дял петдесет на петдесет.

Настъпи кратко мълчание, докато Трой асимилира чутото.

— Ало? — каза Изобел.

— Купувате половината от бизнеса на строителя на басейни?

— Да. Защо не?

— Просто се чудя дали това е чак толкова добра идея?

— Мисля, че е — каза Изобел. — Той наистина се разбира изключително добре с Мъри, а бизнесът явно върви добре. А Филип има голям талант за продажби, винаги е имал. И ако може да изкарва някакви пари, това ще облекчи натиска върху мен.

— За натиск вече не може да се говори — изтъкна Трой остро. — При положение, че вторият роман на Зелда Виър ще спечели сума от порядъка на двеста и петдесет хиляди лири, а от първия й роман спечели триста и петдесет хиляди лири, вече нямаш никакъв повод за притеснение. Сумата е подходящо инвестирана, носи ти разумен доход. Вече нищо не те застрашава. Не може ли Филип просто да работи за този човек, щом толкова харесва бизнеса?