— Иска да бъде партньор, не наемник — каза Изобел с достойнство.
— Е, аз също — каза Трой нетърпеливо. — Но за мое съжаление, трябва да си изкарвам прехраната. Не може ли да кажеш на Филип, че може сам да си пробие път в бизнеса? Да започне от най-долното стъпало и да си проправи път нагоре?
— Той е на шейсет и една! — възкликна гневно Изобел. — Не е работил от десет години! Едва ли ще получи безпроблемно работа още утре! Не може да започне от най-долното стъпало и да се издигне постепенно, ще се пенсионира, преди да стигне до където и да е. Това е шанс да купи дял в бизнес, в който може да използва уменията си и да изпитва удоволствие и да печели прилични пари. Няма да му кажа „не“, точно когато отново започва да се чувства добре.
— Разбира се — каза Трой, отстъпвайки пред гнева на Изобел. — Изборът е изцяло ваш. Но ще изменя на дълга си като твой агент, ако не те посъветвам да потърсиш подходящ съвет от независима страна.
— О, недей! — възкликна Изобел нетърпеливо. — Не си играй на накърнено достойнство. Получаваме подходящи съвети. Казах ти, поръчахме оценка на цялото начинание. Ще го направим както трябва, разбира се. Но ако Филип го иска, тогава е напълно справедливо парите на Зелда Виър да му го откупят.
— За каква сума говориш? — попита Трой предпазливо.
— Около триста хиляди лири — каза Изобел много тихо.
Настъпи мълчание.
— Изобел, това са всички пари от втората книга — изтъкна Трой, ужасен.
— Знам — каза тя сковано.
— Това е всичко, което ще спечелиш от втората книга, и отгоре.
— Това е точната цена за бизнеса.
— Ами ако нещо се обърка? Ами ако хората внезапно престанат да купуват басейни?
— Видях поръчките — каза Изобел. — Работата наистина върви добре.
— Да кажем, че човекът от компанията за басейни умре внезапно. Да кажем, че Филип се разболее. Тогава какво?
— Тогава няма да сме в по-лошо положение, отколкото бяхме, преди да стана Зелда — каза тя. — Но този път Филип ще знае къде са отишли парите. Ще разбере за това, и няма да се налага да го лъжа до безкрайност и да се преструвам, че сме добре, когато не сме.
— Но този път това ще са твоите пари — изтъкна Трой. — И не забравяй, че още не си ги спечелила. Имаш да напишеш цял нов роман, за да спечелиш парите, и трябва да вършиш тази работа тайно, едновременно с другото си писане. После трябва да представиш романа, отново тайно. Това не е пенсията му и парите от застраховката му, спестени през годините, това са трудно спечелени пари, които ти трябва да изкараш, и то да ги изкараш бързо. Нима можеш да заложиш всичко на вероятността Филип да е достатъчно добре, за да се занимава с тежък бизнес на един конкурентен пазар?
— Да, мога — каза Изобел заинатено.
В лондонския си офис, Трой си помисли за момент колко много го дразнеше начинът, по който тя отстояваше принципите си. Само секунда, само един дъх по-късно, той разбра, че упоритостта беше част от Изобел, на която се възхищаваше, нейна типична черта, която не приличаше на чертите на никой друг, когото познаваше. Понякога тя може и да има предсказуемото поведение на домакиня от средната класа, но той я беше виждал гола, беше я виждал с отметната назад глава, напълно отдала се на страстта. Тя му беше шепнала неща, които никоя жена не беше изричала никога преди, беше го подтикнала към поведение, каквото никога не би дръзнал да си позволи без нея.
— Не искам да се карам с теб — каза той кротко. — Трябва да правиш каквото искаш. Просто не искам да виждам как се отказваш от нещо, което ти е струвало, и ще ти струва, много време и усилия. Ти печелиш тези пари съвсем сама, Изобел. Не виждам защо трябва да ги връчваш на Филип и човека от компанията за басейни, за да се разпореждат с тях.
— Защото Филип ме подкрепи, когато започнах да пиша — каза Изобел пламенно. — Защото е толкова изпълнен с надежда и вълнение, задето започва живота си отново. Защото му казах, че парите са налице, когато не бяха, и не мога да му кажа истината сега, не и сега, когато наистина има нужда от тях. Защото искам да му ги дам.
— Ще получиш общата сума едва след като подпишеш договора за втората книга — напомни й Трой. — И дори при това положение ще трябва да предадеш пълния ръкопис, за да получиш сто двайсет и пет хиляди лири.
— Знам — каза тя. — Мислех да ипотекирам къщата и да изплатя ипотеката, когато пристигнат парите от новия роман на Виър.