— До скоро — каза той небрежно, задържа вратата отворена, докато тя се качи на задната седалка на таксито, а после леко я затвори.
Трийсет и две
Изобел позвъни на Филип от гара „Ватерло“, веднага щом видя на таблото за заминаващи влакове кога пристига нейният. Госпожа М. вдигна телефона.
— Исках само да кажа, че се прибирам вкъщи по-рано — каза Изобел. — Няма да остана да нощувам. Ще си бъда вкъщи навреме за вечеря.
— Момчетата смятаха да излизат за вечеря — каза госпожа М. снизходително. — Очевидно за да отпразнуват нещо.
Изобел овладя раздразнението си и не си позволи да попита госпожа М. какво празнуваха.
— Филип там ли е? — попита тя.
— Отиде в къщата на Мъри. Отидоха заедно. Казаха, че ще работят по някакви книжа.
— Ще трябва някой да ме вземе от гарата — каза Изобел. — Можете ли да телефонирате на Филип вместо мен и да го помолите да ме посрещне? Ще пътувам с този в три часа.
— Разбира се — каза госпожа М. — Да ви оставя ли една салата? Или ще се храните навън с момчетата?
За момент Изобел се замисли колко напълно абсурдно беше шейсет и две годишният й съпруг и четирийсет и пет годишният му приятел да бъдат наричани „момчетата“ от жена, която беше на трийсет и няколко. През осемнайсети век те щяха да са стари мъже, през Средновековието щяха да са направо патриарси. Във всяка епоха преди деветнайсети век, предвид факта, че принадлежеше към работническата класа и беше плодовита, самата госпожа М. надали щеше да доживее сегашната си възраст. Изобел установи, че размишлява за евентуалната смърт на икономката си с подозрително задоволство.
— Знаете ли къде ще отидат да вечерят „момчетата“? — попита тя.
— „Мезон Руж“ — каза госпожа М. — Помолиха ме да запазя маса за осем часа.
„Мезон Руж“ беше скъп ресторант в близкото градче Филдинг. Изобел повдигна вежди.
— Сигурно имат повод за празнуване — отбеляза тя. — Ще реша, когато се видя с Филип. Не е нужно да ми оставяте нищо, мога да се погрижа за себе си.
— Добре тогава — каза госпожа М. сговорчиво. — Ще му кажа да ви посрещне на влака в три часа.
Изобел почти очакваше да види колата на Мъри, когато излезе от гарата в сивия мартенски следобед, но срещу входа беше паркирана само тяхната кола, на волана беше Филип.
— Значи не остана да пренощуваш? — отбеляза той.
— В крайна сметка ми отне само миг да погледна корицата — каза тя небрежно. — После обядвах набързо с Едуард и беше толкова рано, че реших да се прибера у дома.
— Можеше да отидеш на пазар — предположи той. — Или в библиотеката, или да се видиш с някого на чай.
— Исках да си дойда у дома — каза тя, и беше възнаградена, когато той посегна да докосне ръката й, отпусната в скута.
— Това е хубаво — каза той. — И означава, че можеш да излезеш с нас довечера. Уредихме формалностите по партньорството. Напълно сме готови да действаме веднага щом напишеш чека.
— Оценителят е посочил цена? — попита тя.
— Да. Не е особено честно всъщност, защото точно днес Мъри получи запитване от едно училище. Искат цена за басейн с олимпийски размери за състезания и гала изяви. Ще струва стотици хиляди лири. Но Мъри каза, че няма да го брои в сделката, защото оценката трябва да има все някаква граница във времето. Но това ме накара да видя каква изгодна сделка сключваме.
— Колко? — попита Изобел.
— Поеми си дъх — каза Филип. — Триста и петдесет хиляди лири.
Изобел беше ужасена.
— Това е със сто хиляди лири повече, отколкото очаквахме! — възкликна тя.
— Знам — каза той. — Но с цифрите не може да се спори, Изобел. Те говорят сами за себе си. Мъри има договори и активи на стойност седемстотин хиляди лири. Ако искам половината дял от бизнеса, тогава трябва да го купя на половината от пазарната цена. Което си е редно, редно си е.
Изобел мислеше бързо. В швейцарската банкова сметка нямаше достатъчно пари да покрият такъв разход, а тази година нямаше да постъпят повече до предаването на пълния ръкопис на втория роман.
— Това са всичките ни спестявания — каза тя. — И отгоре. Наистина е голяма сума.
— Знам — каза Филип. — Но нали видя как работи той. Искаме да бъдем в този бизнес, Изобел. Искам само справедливо разпределение на дяловете и равно право на глас в него.
— Ще трябва да изтеглим ипотечен заем за къщата — каза тя. — Не можем да покрием всичко от спестяванията си. Ще трябва да направим голяма ипотека.
Той кимна.
— Това не е абсолютно никакъв проблем. Ще излезем на печалба, голяма печалба, преди да е изтекла годината.