— Става дума за тези точки и запетайки — каза Трой: в гласа му най-после пролича веселостта.
— Какво?
— Знакът „точка и запетая“ не е на почит в популярната художествена литература. Ще изглежда странно.
— Какво използват?
— Запетайки. Не използват нищо друго, освен запетайки.
— А при обособяване на еднородни части в сложно изречение?
— Пак запетайки.
— Изреждане?
— Пак запетайки.
— Използват ли двоеточия за смислово разделяне на изречение?
— Избягват! — възкликна весело Трой. — Все пак си прекалено ерудирана, Изобел. Личи си отдалече. Трябва да преработиш онези глави, преди да мога да ги изпратя. Не трябва да имат никаква друга пунктуация, освен запетайки и точки. Нищо друго.
Изобел долови смеха в собствения си глас:
— А сюжетът?
— Идеален — каза Трой. — Съвършен във всяко отношение. Това е хит, Изобел. Или, по-скоро би трябвало да кажа, Зелда. Ударихме джакпота. Ще спечелиш много пари с тази книга, обещавам.
Тя затвори очи за момент и почувства как облекчението нахлува в нея и отпуска стегнатите й рамене и напрежението около очите й.
— Много пари — повтори тихо. Представи си плувния басейн, който щяха да построят в обора, така че Филип да може да упражнява мускулите си всекидневно. Гимнастическия салон щяха да направят до него. А тя щеше да си купи малко дрехи — не в стила на Зелда Виър, разбира се, но елегантни дрехи с хубава кройка. И можеше да си боядиса няколко кичура от косата, просто за да й придаде малко повече… „присъствие“ — прошепна тя. Щеше да си пробие ушите и да носи обици, които да подчертават дългата й шия. А Филип, заякнал от плуването, може би щеше отново да започне да се възхищава на външността й.
— Сложи навсякъде само запетайки или точки. И направи текста малко по-груб — нареди Трой. — Образите ти все още са прекалено изпипани: мисли клиширано, скъпа, избягвай оригинални метафори. Повече клишета и не толкова много дълги думи. А после ми го изпрати отново и ще го разпратя на всички издатели.
— На всички издатели ли? — запита тя. — Не само на „Пенсхърст“?
— Категорично не! — заяви той. — Ще ги накараме да се бият за този ръкопис. Всички ще искат да го купят. Ще трябва да организираме наддаване.
Филип подаде глава през вратата на кабинета.
— Не е ли време за обяд? — попита той.
Изобел трепна и наклони глава така, че да закрие гледката към екрана.
Филип видя, че тя говори по телефона.
— Кой е?
Тя покри с ръка микрофона на слушалката и прошепна:
— Трой. Само минутка.
— Не може ли да се обади пак?
Изобел кимна.
— Само още минутка.
Филип почака за миг, и когато тя не затвори телефона, изцъка леко от раздразнение, посочи ръчния си часовник и излезе от стаята, като затвори рязко вратата след себе си.
— Наддаване ли? — прошепна Изобел в слушалката.
— Безопасно ли е да говорим?
— Да, ако стане бързо.
Трой, на цели мили от нея в Лондон, снижи глас, сякаш за да опази тайната:
— Ще разпратя трите тави и резюме на всички големи лондонски издатели. Те ще го прочетат, а после ще наддават. Ще им дадем начална цена и ще приемаме оферти по телефона. Ще оставим това да продължи един ден — не по-дълго. В края на деня този, който е предложил най-висока цена, получава книгата.
— Но откъде ще знаят каква цена да предложат? Откъде ще знаят стойността на книгата?
— Това е най-хубавото от всичко! Няма да знаят. Защото никой не познава Зелда Виър, така че не могат да посочат цена въз основа на предишните й продажби. Тя е неясна величина. Трябва да рискуват. Но когато разберат, че и други участват и правят оферти, останалите също ще постъпят така. Моята работа е да вдигна шум, да ги развълнувам.
Изобел затвори отново очи и още веднъж си представи топлите води на отопления басейн и чистите бели плочки.
— А моята работа — да напиша романа.
— И да опростиш пунктуацията — посъветва я Трой. — Колко време има, докато приключиш?
Изобел погледна екрана. Това беше едва втората жертва на Чарити, тя трябваше да си отмъсти на още двама души, а после да срещне предводителя им и да се влюби в него.
— Сигурно два месеца — каза тя. — Не виждам как бих се справила по-бързо.
— Идеално — каза Трой. — Веднага ще се заема с рекламата.
Четири
Рет я държеше в здравата си хватка, мощният му член се притискаше към бедрата й в настойчиво напомняне за удоволствието им предната нощ, когато тя беше лежала, стенейки тихичко от екстаз под мощния напор на неговите тласъци.