— Но това означава, че ти си само на петдесет, и омъжена за човек, който никога няма да те заведе на танци.
— Танците са най-малкият проблем — каза тя тихо.
Настъпи кратко мълчание, а после Изобел успя някак да се усмихне.
— Безсмислено е да тъгувам заради това — каза тя отривисто. — Отдавна го реших. Първоначално, когато той се разболя, бях сигурна, че ще умре. Тогава си обещах, че ако бъде пощаден, ако бъдем пощадени, ще бъда щастлива. Ще го направя щастлив. Положението е много по-добро, отколкото можеше да бъде.
— О, да — съгласи се Трой енергично, казвайки си наум, че всъщност не беше така.
В осем и трийсет сутринта Трой повика Изобел; но тя беше будна вече от час: вслушваше се в непривичния шум на лондонската улица, мъчеше се да се пребори с махмурлука, и й се искаше да се чувства свободна да отиде в кухнята и да си приготви чаша чай.
Той отвори вратата на спалнята и й поднесе чаша бледозелена течност с мирис на слама.
— Билков чай — каза. — За да получиш необходимата нагласа.
— Ужасена съм — каза Изобел.
— Ще се справиш чудесно. Беше чудесна вчера, а онова беше само упражнение.
— И няма да има никой, който ме познава отпреди? Никой от „Пенсхърст Прес“?
— „Пенсхърст“! — той махна пренебрежително с ръка. — Те нямат такива пари, към каквито се стремим тук. Те са малка и незначителна издателска къща. Сега си имаме работа с висшата лига.
Изобел кимна и се отпусна назад на възглавниците.
— Бледа си — каза той, внезапно загрижен. — Добре ли се чувстваш?
— Имам махмурлук — призна тя. Филип щеше да реагира шокирано и неодобрително.
— О, да — каза Трой. — Ще ти донеса нещо. Наистина се поувлякохме.
Той изчезна от спалнята и се върна с малка чаша с нещо пенливо.
— Заповядай. Освен това съм ти приготвил гореща вана. Веднага след като я вземеш, ще закусим, а после ще започнем да подготвяме Зелда. Трябва да е красива в десет часа. Първите редактори пристигат в десет и трийсет.
— Това не е ли ужасно рано? — попита Изобел, която през годините бе свикнала с мисълта, че е почти невъзможно да се свърже с редакторите в издателството, с което работеше, преди единайсет сутринта.
Трой се ухили.
— Гладни са. Ще довтасат.
— Говориш така, като че ли ще ме поднесеш на пикник — отбеляза Изобел.
— Зелда наистина е точно това — каза той, като проточи името й. — Зелда е пикник, и вечеря, и питие, всичко в едно. Зелда е като изискано ястие, което всички искат.
Изобел, парфюмирана, руса, съвършено гримирана и издокарана в розовия костюм с розовите обувки на висок ток, се беше разположила на софата в десет и петнайсет, а в десет и трийсет пристигнаха първите редактори. Тя не стана от мястото си, а просто вдигна ръка към тях с ленив жест. Жената се ръкува с нея, но мъжът беше толкова запленен, че целуна връхчетата на пръстите й с добре оформен маникюр, а после седна срещу нея и я загледа.
— Колко голяма част от историята се основава на истинския живот? — попита Сюзън Джарвис, старшата редакторка.
Зелда Виър се усмихна.
— Това е художествена измислица, разбира се.
— Но аз бих предположила, че сте имали някакво преживяване със сатанистка секта? — настоя Сюзън.
Жестът на Зелда издигна пред нея невидима стена.
— Основах романа върху проучванията си и собственото си интуитивно усещане — каза тя. — И върху опита си, разбира се.
— В тази страна ли? — подсказа Сюзън.
— В тази страна, и в чужбина.
— Разбира се, страхотният талант на Зелда се изразява в способността й да разкаже една страхотна история — намеси се Трой, обръщайки се към Чарлс, младшия редактор.
— Историята наистина е страхотна — съгласи се той. — Ще позволите ли, госпожице Виър, да подчертая колко страхотна история е това? И колко великолепна — ако мога да използвам тази дума — сте вие? Мисля, че можем да направим невероятни неща с вас.
— Какви неща? — попита Трой насърчително.
— О, ще се стремим към мащабна рекламна кампания във всички медии, включително телевизията. Ще се постараем да организираме голяма обиколка на автора в пет, а може би шест или седем града. Смятаме да предложим тази книга за съответните награди; откъси в подходящи списания, внушително огласяване и голям пробив в не-книжните магазини.
— Не-книжни магазини? — попита Изобел, объркана.
— Супермаркети — каза Трой кратко. — Нещо повече от книжарниците.
— Ще продавате книгата ми в супермаркетите? Като консерви с боб?
Трой й хвърли бърз, предупредителен поглед.