— Изобел — каза той. Тя се вслуша внимателно за скрита нотка на по-голяма топлота в гласа му, и установи, че не може да бъде сигурна. Неувереността бе толкова вълнуваща, колкото и ако й беше казал, че я обича. — Чаках, чаках да се обадиш.
— Току-що пристигнах — каза тя задъхано. — А после трябваше да говоря с Филип.
— Разбира се. И така, какво мислиш?
— Да мисля?
За момент реши, че я питаше за целувката.
— За търга, за книгата, за възможността да им позволиш да я продават като роман по действителен случай?
— Не знам — каза тя. — Изглежда, че не мога да реша. Ти какво мислиш?
Трой почувства как внезапно напрегнатите мускули на раменете му блажено се отпуснаха. Цял следобед го измъчваше страхът, че Изобел ще държи на принципите си или на гордостта си и ще откаже да действа. Сега, доловил нотката на колебание в гласа й, изпита топлота към нея.
— О, мисля, че ще съжаляваш цял живот, ако не се възползваш от този шанс — каза той. — Става въпрос само за няколко дребни редакторски промени и малко допълнителни преструвки. А днес видяхме колко си прекрасна, когато си Зелда Виър. Става дума просто за същото, само че малко повече от него.
— Не съм сигурна, че мога да се справя — каза тя.
— Толкова искам да намериш куража да го направиш — каза той. — Имам чувството, че цялата идея е наше творение, чувствам се толкова горд с теб. Да напишеш книгата по този начин, а после да създадеш Зелда Виър. И наистина обожавам тази измама; вероятно се дължи на някакъв ужасен психологически недостатък у мен, но просто съм влюбен в нея. Обожавам факта, че я създадохме. Обожавах съзнанието, че тя е в моя дом. Когато си тръгна днес, се почувствах доста…
Изобел чакаше.
— Как се почувства? — прошепна тя.
— Съкрушен.
Тя си пое рязко дъх.
Той долови как тя се концентрира върху думите му, сякаш виждаше яркия лъч на цялостното й, интелигентно внимание.
— Толкова бих се разочаровал, ако не продължим — каза той, като снижи гласа си до нисък, прелъстителен шепот. — Толкова се наслаждавах на всичко досега. Пазаруването, и обличането, и…
— И?
— Топлотата.
Ръката й отново се вдигна към устата, докосвайки устните.
— Добре — каза тя меко. — Ще го направя. Но трябва да обещаеш да бъдеш с мен. Не мога да се справя сама.
— Ще бъда с теб — зарече се той. — На всяка стъпка. Ще бъда до теб. На всяка стъпка от пътя.
Трой чу прошепнатото й „довиждане“ и затвори телефона. Даваше си сметка, че с един телефонен разговор беше спечелил двайсет хиляди лири и кой знае още колко? Но познаваше себе си достатъчно добре, за да си признае, че изпитва нещо повече от въодушевлението на един предприемач от добра сделка. Имаше нещо у Зелда Виър, в трансформацията на Изобел в Зелда, което го притегляше: някакво дълбоко, истинско привличане.
— Тя е секси — каза си той тихо, представяйки си Изобел с русата перука и розовите обувки на висок ток. — Кой би го повярвал? Кой би си представил, че тя може да върви така и да седи така? — хвърли поглед към безмълвния телефон. — Кой би повярвал, че тя може да целува така?
Трой прие началното обаждане от първото издателство точно в девет сутринта. Те направиха оферта за двеста хиляди лири, както бяха обещали да направят. Трой си отбеляза офертата им и съхрани спокойния си, безстрастен тон. Когато се обадиха от втората издателска къща, той им съобщи вече направената оферта, и те качиха на двеста и пет хиляди лири. Третото издателство веднага отпадна от наддаването, но четвъртият участник вдигна цената с още пет хиляди. Обажданията постъпваха през целия ден, но към два следобед в наддаването бяха останали само двама големи издатели и цената беше триста трийсет и пет хиляди лири.
— Ще ви кажа какво ще направя — каза Сюзън Джарвис от „Джъстин и Фрийман“. — Ще предложа триста и петдесет хиляди и ми кажете „да“ или „не“. Не мога да предложа по-висока цена от тази.
— Ще ви кажа „да“ още сега — каза Трой бързо, знаейки, че конкурентите нямаше да качат повече цената. — Госпожица Виър толкова много ви хареса, знам, че би предпочела вие да бъдете нейните издатели.
— Значи имаме сделка — каза Сюзън със сдържано задоволство. — Бихте ли съобщили на госпожица Виър, че сме много щастливи. Може ли да й телефонирам?
— Аз ще я помоля да ви телефонира — каза Трой. — Тя много държи на неприкосновеността на личния си живот, както сигурно можете да разберете.
— О, да — каза Сюзън. — След всичко, което е преживяла. Разбирам напълно.