— Банковият ми мениджър — каза Трой с гримаса. — Какво можем да направим? Трябва да имаш тези дрехи.
— Не е нужно да имам палто за четирийсет хиляди лири — каза Изобел, когато се върнаха в „Хародс“ и се качиха с асансьора до отдела за дизайнерски рокли.
— Нужно е, и още как — каза Трой. — Хайде.
Влязоха в стаята така, сякаш тя им принадлежеше. Една от асистентките ги разпозна и се приближи напред с усмивка.
— Още няколко рокли — каза Трой със замах. — Зимни коктейлни рокли, и няколко жакета или дълги шалове в тон с тях.
Одобриха една права рокля в електриково синьо с обикновено сако в тон с нея, коктейлна рокля в бяло и златисто със сако в същия цвят, и украсена с мъниста синя вечерна рокля. После продължиха към отдела за обувки и избраха обувки в тон с дрехите, после към отдела за изящно бельо, и купиха още няколко комплекта бельо.
— Това са великолепни, великолепни неща — каза Трой, като гледаше сложната бродерия по бельото. — На допир е като коприна, създава усещане за нещо по-хубаво от коприна, напомня за вода. Господи, ако бях жена, нямаше да харча пари за нищо друго, освен за бельо. Толкова е прекрасно.
Изобел се надвеси да погледне заедно с него, и русата й коса докосна лекичко бузата му.
— Какво би било по-добре? — попита тя с много нисък глас. — Да го видиш облечено, или сам да го носиш?
Той мълчеше: предизвикателството беше толкова близко до желанието му, че не можеше да й отговори. Тя се обърна, без да каже нищо повече, и се отправи обратно към етажа за рокли. Трой я последва и попита:
— Още ли искаш?
Погледът, който тя му отправи, го накара да изпита сексуално желание, толкова силно, сякаш бе докоснал оголена жица.
— Какво има? — попита той.
— Имаха онази синя рокля с жакета в петдесети размер — каза тя.
— И какво?
Тя срещна безсрамно погледа му. Той разпозна веднага жаждата на Зелда за чувствено преживяване и практичната решителност на Изобел. Това бе могъщо съчетание от двете жени.
— Искам да я купим за теб — каза тя.
Той застина на място, торбите в ръцете му пречеха на другите пазаруващи да минават. Дори не осъзнаваше присъствието им.
— Искаш да купиш рокля за мен?
Тя се обърна, погледна го право в лицето и каза:
— Искам да изглеждаме еднакво. Както направихме тази сутрин. Това ти хареса, нали?
Замайването му се дължеше на шампанското, изпито на обяд, но също и на смайващото усещане, че Изобел Латимър, скучната, почтена, начетена провинциалистка на средна възраст някак бе проникнала до тайни, които той не съзнаваше, че крие. Беше проникнала като с разрез на стилет до самата му сърцевина.
— Да — прошепна той. — Наистина ми хареса.
— Е, защо не? — настоя тя ожесточено. — Защо не, Трой? Ако ще е гарга, да е рошава! Правим доста други неща, нали? Лъжем издателите и лъжем съпруга ми, а съвсем скоро ще се появя по телевизията и по радиото, и във вестниците, и ще лъжа до скъсване цялата страна. Защо да не бъдем честни помежду си? Защо да се преструваме един пред друг? Защо да не погледнем открито онова, което чувстваме? Да се обличаме, както искаме? Да видим кои сме, когато не сме принудени да бъдем Трой Картрайт и Изобел Латимър? Ние отключихме нещо, нали? Нямахме намерение да го правим, но нещо се случи. Ние сме освободени. Имаме възможности за избор. Искам да се възползвам от тях.
Трой затвори очи за миг, сякаш за да скрие от нея внезапното прещракване в ума си, когато тя назова желанието му и му даде позволение.
— Добре — каза той. — Да я купим.
— И всичко друго — каза тя с ожесточена алчност. — Бельото, чорапите, обувките, всичко. Ще бъдем богати, нали? Нали можем да имаме всичко?
В лимузината на връщане към апартамента на Трой двамата мълчаха. Шофьорът им помогна да качат торбите с покупки по стъпалата и ги остави в антрето. Трой му даде бакшиш и затвори вратата. Бяха сами в притихналата сграда.
— Добре е да намина до офиса и да проверя за съобщения — каза Трой.
— Недей — каза тя просто.
Той й хвърли поглед, но не каза нищо. Взе покупките и я последва нагоре по стълбите, по коридора, до стаята за гости. Тя тръсна торбите си на леглото и измъкна синята му рокля от тънката опаковъчна хартия.
— Хайде — каза тя, с тих и нежен глас. — Хайде, пробвай я, Трой.
Той я задържа на една ръка разстояние, сякаш не беше виждал рокля никога преди. Почувства лекотата на плата, видя фините шевове.
— Няма да ми стане — каза той. — Нямам бюст. Дори ако успея да я промъкна през раменете.
— Свали си костюма — прошепна тя. — Можем да направим така, че да ти стане. Може да сложим подплънки или нещо подобно. Хайде, пробвай я.