— Ти беше автор на висока литература. Никой не е имал желание да продава книгите ти в супермаркета. Издателите ти искаха да продават книгите ти в малки, елегантни книжарници, откъдето да си купуват книги интелектуалци, които знаят какво искат. Но Зелда Виър е комерсиален автор. Интелектуалните книжарници дори няма да зареждат нейните книги.
Ние искаме да бъдем в Аsda[7]. Не се интересуваме от „Литълхамптън Интелекчуъл“ и „Изборът на критиците“ и „Стейшънъри Стор“, доставка до шест седмици, само срещу поръчка на място“.
Изобел отново замълча. Той се изплаши, че я е обидил.
— Моля те, Изобел, довери ми се. Всичко върви напълно по план — каза той нежно. — Корицата и всичко останало. Мога ли да им кажа, че одобряваш корицата?
— Ще се промени ли нещо, ако кажа „не“?
— Разбира се — излъга той. — Всички искаме да си доволна. Но наистина ще съжалявам, ако задържиш публикуването заради нещо толкова маловажно. А и това ще забави изплащането на парите, нали знаеш.
— Добре тогава — каза тя неприветливо.
— Мога да им кажа, че одобряваш?
— Да.
— Все още ли смяташ да дойдеш в града в неделя вечерта преди отиването в телевизията в понеделник сутринта? — попита той.
— Да — каза тя неохотно.
— И знаеш, че ни чака интервю с „Експрес“ веднага след това?
— Да — каза Изобел нацупено.
— Ще бъда с теб — обеща той. — Искаха да изпратят служител от рекламния отдел да те придружи, но казах, че аз ще го направя. Че държиш да съм аз.
— Да.
— Това е важно за мен — каза той с умишлено прелъстителен тон, снижавайки глас, така че тя се наведе напред през бюрото си, за да го чуе, притиснала телефона към ухото си. — Наистина, наистина очаквам с нетърпение да бъда с теб. Наистина очаквам с нетърпение да видя как Зелда се появява пред света.
— Да — каза тя. Отново същата дума, но със съвсем различен тон.
— Ще се видим в неделя вечерта — прошепна той. — Довиждане.
Филип я откара до гарата.
— Очакваш ли лекцията с нетърпение? — попита той.
— Да — каза тя. — А също и преподаването следващия семестър.
— Бих предположил, че предпочиташ да си стоиш вкъщи и да пишеш — каза той.
Един ученик натисна бутона за пресичащи пешеходци и се стрелна нататък, пресичайки, преди да светне зелено.
— Внимавай! — извика Изобел.
— Мога да виждам — каза Филип сърдито. — Все още не съм пълен инвалид.
— Извинявай.
Настъпи кратко, обидено мълчание.
— Наистина искам да продължа с писането си, но не съм преподавала от толкова отдавна, та си помислих, че е добра възможност. При положение, че тази преподавателка излиза в отпуск по майчинство, сметнах, че е много мило от тяхна страна да ме помолят да я заместя. Една лекция сега, а следващия семестър — цял курс от лекции.
— Ще пътуваш до града всеки ден — възропта той.
Изобел се поколеба, а после започна с подготовката за лъжите, които трябваше да последват през следващите няколко месеца.
— Бих могла да си идвам у дома, ако имаш нужда от мен, разбира се, но си мислех да отседна в хотел „Фробишър“, на някое подобно място, и да не пътувам всеки ден.
— Бих могъл да дойда с теб — каза той, разведрявайки се. — Една седмица в хубав хотел в Лондон през новата година. Ще ми се отрази добре!
Обзета от тревога, Изобел почувства как сърцето й пропуска един удар.
— Би било хубаво — каза тя овладяно. — Но аз ще отсъствам по цял ден, за да преподавам. Не мислиш ли, че ще се отегчиш?
— Бих могъл да обикалям насам-натам — каза той. — Да посещавам музеи или нещо подобно.
— Да — каза тя. — Но не и всеки ден, със сигурност. Освен това, нали имаше намерение да се заемеш с басейна?
Филип влезе с колата в паркинга на гарата.
— Мислех, че ще искаш да изчакам, докато пристигне плащането от „Денсхърст“ — каза той. — Не исках да те пришпорвам.
— О, не, можем да се справим — каза тя успокоително. — Защо не се заемеш с това? След като знаем, че парите ще пристигнат, можеш да започваш. Договорът с „Пенсхърст“ е подписан. Няма проблем. Парите ще пристигнат всеки момент. Пък и така ще имаш нещо за вършене, докато отсъствам. Тогава басейнът може да бъде готов за пролетта.
Филип се хвана на въдицата, доволен от позволението.
— Благодаря ти — каза той с рядка за него признателност. — Ще ми достави удоволствие да го направя. И ще го планирам наистина хубаво за теб — добър дизайн, много обмислен. Ще бъде истински актив за нас. Истинско предимство, ако някога продадем къщата. Човекът от фирмата за строителство на басейни беше съвсем сигурен, че това може сериозно да повиши стойността на къщата. Всички искат басейни. А закритият басейн е още по-добър.