— Никога преди не сме имали басейн — каза той логично. — Разбира се, че човек не би искал сауна, ако няма басейн. Но ако имаш басейн, тогава сауната е естествено допълнение. А ако имаш сауна, можеш да използваш остатъчната топлина за джакузи в края на басейна. И са на практика стандартни.
Изобел изпита силна умора. Предположи, че се дължи на спада на еуфорията, предизвикана от наркотика, от вълнението и съзнанието, че е център на вниманието. Но сега, докато пътуваха към къщи, околностите на селото й се струваха непоносимо мрачни и неприветливи. Фаровете на колата едва пронизваха зимната тъмнина; успяваха да осветят единствено живия плет и бордюра покрай тесния път, отвъд тях се виждаше само черна тъмнина. Един заек изтича и се поколеба на пътя.
— Внимавай! — изкрещя Изобел.
Филип нито натисна спирачките, нито зави.
Изобел затвори очи и трепна от лекия тъп звук, когато голата удари животното.
— Те са просто вредители — каза Филип, а Изобел се опита да не мисли, че животното можеше да не е мъртво, а ранено, драскащо със задните си крака по студения асфалт.
— Естествен подбор — каза Филип. — Зайците ще трябва да се научат да избягват колите.
— Не виждам как колите могат да бъдат част от естествения подбор — каза Изобел раздразнено. — Бих казала, че присъствието им е твърде неестествено.
— Сега те са околната среда, нали?
— Реагирам със съмнение всеки път, когато някой ми каже, че нещо е неизбежно, или част от природните стихии, или част от новата околна среда — каза Изобел язвително. — В такива случаи ми става ясно, че току-що е било изобретено нещо особено неприятно, а от мен се очаква да се примиря с него.
Филип се засмя неохотно:
— Признавам се за победен. Но зайците са ужасно досадни. А повечето от тях имат имунитет към миксоматоза.[11] Така че просто ще се въдят все повече и повече. Ригби ми разправяше, че не може да изкарва конете си в пасището, защото тази година било пълно с ужасни заешки дупки.
Изобел кимна, прекалено уморена, за да спори, облегна глава назад и затвори очи. От поклащането на колата разбра, че бяха завили към портата, и чу хрущенето на чакъла по автомобилната алея под колелата.
Излезе от колата и влезе през задната врата в кухнята. По нея се търкаляха остатъците от деня на Филип. На масата имаше чиния с обелка от портокал, а в мивката — две керамични чаши. На два стола имаше вестници, а върху работния плот лежеше сутрешната поща. На кухненската маса бяха разгънати планове за плувния басейн. Имаше лепкаво петно на пода до печката „Ага“, където нещо беше разсипано и не беше избърсано. Изобел изпита огромна умора и досада, сякаш тези няколко тривиални неща бяха цяла планина от чистене, която чакаше нея. Въздъхна и се залови за работа.
Филип влезе след нея и я загледа как зарежда миялната, а после събира вестниците и пощата. Намеси се, когато тя се канеше да сгъне плановете за плувния басейн.
— Оставих тези да ги видиш — възрази той. — Трябва да решим за облицовката на басейна през следващите няколко дни.
Тя се поколеба.
— Ето техническите уточнения — каза той. — Това са предложенията на майстора как ще изглежда басейнът в завършен вид. А тук са скиците.
— Не може ли да ги погледнем след вечеря? — попита Изобел.
Отиде до печката. Задушеното на госпожа М. съхнеше бързо, сосът беше лоясал, а зеленчуците започваха да стават на каша.
— О, добре — каза Филип сприхаво. — Макар че бих предположил, че ще се заинтересуваш — сгъна плановете и ги сложи на бюфета. Подреди на масата две чинии, два ножа и две вилици, донесе чаши и отворена бутилка червено вино. Изобел сипа задушеното и седна срещу него да се храни. После стана от масата да донесе сол и пипер, после хляб, а след това — водни чаши и вода.
След като се нахраниха и тя вече разчистваше съдовете, Филип отново разгъна плановете.
— Сега — каза той.
Внезапно тя си помисли, че той се държи като настойчиво дете, на което трябва да се угоди. Погледна го с обич, примесена с нетърпение.
— Добре — въздъхна тя. — Явно няма да имам спокойствие, докато не ги видя. Да погледнем.
Той моментално се оживи: сочеше подробностите по дизайна, обясняваше как работи системата. Когато стигна до третата и четвъртата страница с предимствата на слънчевата енергия пред електрическото и газовото отопление, Изобел се облегна на стола.
— Наистина си се задълбочил — поздрави го тя. — Но в момента това е повече, отколкото мога да възприема. Искам да си отворя пощата, а после да отида да полежа дълго във ваната и да си легна рано.
11
Миксоматозата е позната още от 1896 г. като тежко заболяване на домашни зайци в Южна Америка. От 1950 г. вирусът на миксоматозата се използва в Австралия за борба с диви зайци. В Европа болестта е внесена за тази цел във Франция. Две години по-късно от миксоматоза са обхванати много страни в Западна Европа. — Б. пр.