Бавно, ръцете му се вдигнаха над главата в класически красивата поза на гмуркането. Той сви колене, и двете — еднакво силни, а после направи лек скок във въздуха, лек скок на копнеж, който даде на Изобел да разбере, без никакво съмнение, че ако изобщо обича този мъж, трябва да му купи неговия плувен басейн.
Все още, без да откъсва очи от него, тя вдигна телефона и позвъни на Трой.
— Кога ще бъдат преведени парите?
— Нетърпелива си — отбеляза той. — Вече разви вкус към шампанското?
— Със сигурност не — каза тя. — Ще оставя това на Зелда. Не, става дума за нещо тук вкъщи. Имам нужда от малко пари сравнително скоро. Искам да се заема с басейна.
— Сега адвокатът преглежда договорите. Мога да го пришпоря. Смятам, че бихме могли да ти изпратим договорите до края на седмицата. Подпиши ги и ги върни, тогава би трябвало да платят в рамките на месеца.
— Колко е първата голяма сума? Плащането при подписване? — попита Изобел.
Трой се засмя.
— Знаеш колко, Изобел. Просто искаш да го чуеш отново.
Тя се усмихна.
— Кажи ми.
— Добре, сумата е сто и петдесет хиляди лири при подписването, а после сто хиляди лири при публикуването на книгата с твърда корица. Ти, или по-скоро Зелда, ще изкараш двеста и петдесет хиляди лири в следващите дванайсет месеца.
— Бих искала да ги получа преди Коледа — каза тя. — Ако могат да се справят.
— О, със сигурност — каза той. — Ще се погрижа да им съобщя. Ще я преведат в швейцарската сметка. Когато имаш нужда от средства, ми кажи и ще ги изтегля. Ще идват в агенцията. За всеки, който работи в офиса, или за Филип, това ще изглежда просто като обичайното изплащане на хонорарите ти. Стига никой да не се вглежда твърде внимателно, няма да забележи, че получаваш много повече от преди, и теглиш суми много по-често.
Изобел кимна.
— Чудесно — каза тя. Гледаше навън през прозореца към Филип, който затваряше вратите на обора грижливо, сякаш прибираше под ключ нещо много скъпоценно. — Това е чудесно.
Дванайсет
След обичайната им тиха и спокойна Коледа и посрещането на Нова Година вкъщи, Филип беше доволен, че Изобел трябва да прекара една седмица в Лондон заради лекциите. Госпожа М. пристигна в неделя следобед с куфара си и една ръчна чанта, пълна с видеокасети. Съпругът й чакаше Изобел в колата, за да я откара до гарата.
— Във фризера би трябвало да има достатъчно храна, но ако Филип иска нещо специално, в буркана за домакинството има пари — каза Изобел на госпожа М. на прага. — Ако се почувства зле, се обадете на лекаря, независимо от това какво казва той. Ще телефонирам всяка вечер около шест, и тогава можете да ми съобщавате как е той.
— Не се тревожете — каза госпожа М. спокойно. — Зная го какъв е. Ще го наглеждам.
— И непременно го насърчавайте да излиза на разходка всеки ден — каза Изобел.
— Сега, когато се интересува от басейна, е там навън през цялото време — каза госпожа М. — Измерва го и оглежда онзи обор. Почти не се прибира.
Филип слезе по стълбите.
— Здравейте, госпожо М. Тръгваш ли, скъпа? Имаш ли си всичко?
— Всичко — каза Изобел. Госпожа М. изчезна в кухнята и Изобел пристъпи към Филип. Той разтвори ръце за прегръдка и тя почувства познатото му докосване, и целувката му върху косата й.
— Грижи се за себе си — каза тя нежно.
— Разбира се — каза той. — И ти също. Забавлявай се. Това е добра почивка за теб.
— Ще се обаждам — обеща тя. — Всяка вечер в шест.
— Или аз ще ти телефонирам — каза той. — Но нямам номера.
— Не е у мен сега — каза Изобел бързо. — Ще се обадя довечера и ще ти го кажа.
Отстъпи назад и го целуна по устата. Вкусът му беше онзи, който беше обичала цял живот, вкусът на единствения любовник, когото някога бе познала. Прободе я угризение.
— Иска ми се да можех да остана.
— О, хайде, върви — каза той и я побутна леко към вратата. — Ще ти хареса, когато стигнеш там. Ще излизаш ли някъде довечера?
— Да, с Каролин — каза тя, назовавайки друга писателка, към която знаеше, че той изпитва неприязън.
— Хм, добре, предай й моите благопожелания, и й кажи, че последната й книга удивително напомняше на твоята!