— Сигурен съм — каза той. — Моля те.
Тя повдигна ханша си и му позволи да ги изхлузи от нея. Разкопча кукичките на сутиена си и се отпусна назад да приеме ласката му. Сега беше гола под него и той се отдръпна от нея, за да изрита собствените си кюлоти, но не свали роклята и чорапите. Когато отново се отпусна върху нея, Зелда допря буза до топлото му лице с мъжки аромат, и когато наполовина отвори очи, видя гривата му от руса коса, прекрасния му грим. Взря се в него, когато тялото му се доближи и тя почувства как ерекцията му побутна мекотата й. Прекрасната му тъмносиня рокля беше издърпана над дългите, стройни очертания на бедрата му, в чорапите краката му изглеждаха изящни и копринено гладки. Ръцете му я държаха здраво, както мъж прегръща жена, но начервените му устни я целуваха с игрива, женствена нежност. Очите на Зелда се затвориха с потрепване и тя сключи ръце около издължения му, строен и силен гръб, мачкайки копринената му рокля, когато той проникна в нея.
Зелда се размърда и отвори очи. На възглавницата до нея беше нейната двойница, нейният огледален образ. Докато гледаше, огледалният образ отвори очи и й се усмихна.
— Добре ли си? — запита практичният, грижовен глас на Изобел.
Трой кимна.
— Да.
Двамата се гледаха спокойно за момент.
— Мисля, че ще отида в стаята си — каза Трой. — Искам да се преоблека, да се измия, и да поспя. Утре имаме много работа.
Изобел кимна.
— Лека нощ — каза тя вежливо.
— Лека нощ — каза той.
Срещнаха се на закуска в трапезарията без смущение, в обичайните си образи. Трой носеше делови, тъмен костюм с хубава кройка, а Зелда беше облякла жълтия си тоалет. Сутринта Зелда имаше интервю с журналист от местно списание и официален обяд с представители на водещите книжарници в Нюкасъл. След обяда трябваше да обиколи колкото може повече книжарници, и да подпише книги, които да изложат на витрините си под рекламния надпис „Екземпляри с автограф от автора“.
— Подпиши колкото можеш повече — настоя полугласно Трой в първата книжарница.
— Защо?
— Защото тогава не могат да ги върнат, броят се за повредени.
Изобел се поколеба, истински шокирана.
— Подписани са от автора, и това се смята за повредена стока?
— От гледна точка на разпространителите — да — каза Трой. — Били са отваряни, нали? И в тях е драскано?
— Но това е подписът на автора! — възкликна Изобел. Някой хвърли поглед към двамата, застанали до масата с изложените нови заглавия в средата на книжарницата. — Как биха нарекли подписан екземпляр от пиеса на Шекспир? Повреден?
— Вероятно — каза Трой весело. — Във всеки случай, защо да те е грижа? Ти ги подписваш, те трябва да ги продадат. А всеки път, когато подпишеш, печелиш по една лира и шейсет и девет пенса.
— И все пак са нужни ужасно много от тях, за да станат триста и петдесет хиляди — отбеляза Изобел.
— Затова се залавяй да подписваш — каза той безжалостно.
След книжарите пиха чай с журналистка от женска рубрика, която искаше да изготви задълбочен профил на Зелда. Тя зададе точно същите въпроси, каквито бяха задавали всички други, и Изобел установи, че дава съвсем същите отговори. За един момент се улови, че не можеше да си спомни дали беше разказала един малък анекдот на тази журналистка, или на друга в някой предишен ден. Когато забеляза безизразния поглед на журналистката, си помисли, че вероятно няма значение, и все пак разказа историята.
Жените си тръгнаха в шест, когато пристигна фотографът й. Зелда стоеше, вървеше, обръщаше се и се усмихваше по негово нареждане. Държеше корицата на книгата си, както я инструктира той, обърната към обектива, сякаш за да демонстрира пред един възхищаващ се свят необикновения факт, че една толкова красива руса жена като нея наистина беше написала този роман. После задържа книгата отворена пред себе си, сякаш четеше напълно омаяна собствените си думи. Това бяха позите, които провинциалните фотографи неизменно избираха като единствено подходящи за един автор на турне. Зелда се беше научила да се подчинява, и да се усмихва, докато го прави.
— Фантастично — каза фотографът доволно. — Просто фантастично.
Когато той си тръгна, Зелда се отпусна в стола си и даде знак на един сервитьор.