— Това е ужасяващ вандализъм! — възкликна тя.
Трой, който я следваше, носейки чашата й, каза:
— Зелда?
— Да?
— Не мислех, че това е нещо, което би смутило теб.
Тя се отдръпна леко.
— Да. Разбира се, че не е. Разбира се, че не ме дразни. Съжалявам.
— Не забравяй — нареди й той шепнешком, подаде й чашата и отстъпи назад в тъмнината на студиото.
Другите гости се настаниха на кожените дивани и се опитваха да изглеждат спокойни и ерудирани. Зелда, която мислеше само за това как изглежда и изобщо не си даваше труд да се прави на умна, се облегна назад, за да изложи краката си възможно най-много на показ, и заслуша как водещият на дискусията изрежда правилата: не трябваше да стават, трябваше да се редуват да говорят, можеха да прекъсват говорещите, можеха дори да повишават тон, но не им беше позволено да стават от местата си. В почивките щяха да им поднесат алкохолни напитки, в течение на единия час щеше да има три почивки. Можеха, всъщност трябваше да бъдат интересни, провокативни, и, преди всичко, оживени.
— Много живот! — възкликна той отчаяно, като погледна четиримата и водещия на предаването, който влезе в студиото тичешком, като приглаждаше вратовръзката си и прокарваше ръце през косата си. — Знам, че ще бъде страхотно предаване.
Водещият на предаването се свлече на стола си начело на масата.
— Съжалявам, че закъснях — каза той. — Знаете как е с тези неща.
Изобел изпита мигновена неприязън към него. Канеше се да каже доста остро на младия мъж: „Не, нямам представа какво искате да кажете. Как е точно? И какво точно са „тези неща“?“ Съзнателно потискайки язвителната педантичност на Изобел Латимър, тя положи усилие да му се усмихне и премести една възглавничка зад гърба си, за да й бъде по-удобно.
— В ефир след пет секунди — каза високо операторът. — Пет, четири… — вдигна три пръста, два, после един. Червената лампичка примигна върху камерата и водещият се усмихна широко към нея.
— Добър вечер — каза той топло. — И добре дошли в „Аеробика за мозъка“, късното нощно дискусионно предаване за хора, чиито умове са още будни. Аз съм вашият водещ, Джъстин Уейд. С мен тази вечер са д-р Мариел Форд от университета на Манчестър, специалист по етика, Зелда Виър, чийто вулгарен бестселър отвежда автобиографичната изповед до нови висоти — или би трябвало да кажа „низини“? Роналд Смарт от групата „Мониторинг Медия“, която би искала да наложи по-голям контрол над това, което уязвимите хора могат да гледат, четат или виждат — което означава загуба на свобода за нас, народа — и художникът Мат Фрайър, чиято работа в Центъра по изкуствата в Нюбридж е позната на толкова много от нас. Роналд, ако позволиш да започнем с теб, какви са нещата, чиято поява по екраните ни се опитваш да предотвратиш?
Онзи се наведе напред:
— Не мисля, че е нужно да ги описвам — каза той. — Със сигурност всички сме наясно с прилива от мръсотия, който заля тази страна, а сега, когато навлизаме в дигиталната ера и видео-ерата, той ще бъде неудържим, освен ако не поставим незабавно солидни правни препятствия.
— Насилието ли е това, което ви безпокои особено? Или сексът? — попита водещият на дискусията.
— О, сексът — отговори мъжът. — Огромната част от зловредния материал е сексуален.
— Не намирате сцените на насилие за зловредни или покваряващи? — попита Изобел, като повдигна вежда.
— Нека обясня. Не е покваряващо. — Роналд говореше бавно, като на невъзприемчиво дете. — Под „покваряващ“ имаме предвид материал, който отхвърля нормалното благоприлично поведение. Насилието може да бъде част от нормалното, благоприлично поведение. То може да се регулира чрез обичайни правила като част от обикновения ни начин на живот. Но един маниакален интерес към сексуалната материя е покваряващ. Хората, особено младите хора, губят чувството си за преценка.
Изобел придоби израз на вежливо удивление и зачака водещият на дискусията да оспори думите му. Той обаче не го направи: обърна се към университетската преподавателка.
— Бихте ли подкрепили това, д-р Форд?
— Не съм сигурна, че логически е възможно да се направи разлика между въздействието на един или друг вид материал — каза д-р Форд разсъдливо. — Но наистина разбирам какъв довод се опитва да изложи господин Смарт.
— Е, аз пък не разбирам — каза Изобел язвително, подразнена, че я пренебрегват. — На мен ми звучи като повтаряне на неаргументирани позиции. Той първо дава определение за нормалност, което остава неоспорено, после дава определение за покваряващ материал, което също не е оспорено, после изказва категорично твърдение за въздействието на покварата върху всички и особено върху младите хора. Това не е нищо повече от необосновано мнение.