— Да, направи го. Мисли, че ще се наречем „Виър и Уейд“.
— Но аз никога не бих направила такова нещо!
— Нито пък аз. А пък Зелда ще го схруска за закуска — Трой се изкикоти. — Каза ми, че искал да я обезщети за преживяванията, които са я белязали. Едва ли е направил нещо повече от това, да погледне корицата на книгата. Ако беше прочел повече, щеше да е наясно, че тя си е отмъстила сама. Не бих се впуснал в бизнес със Зелда Виър с намерението да се възползвам от нея.
— Но това е наистина ужасно — каза Изобел. — Той трябва да е напълно безпринципен.
Трой й се усмихна над ръба на чашата.
— Скъпа, този свят е безпринципен. Ако имаш такива пари, за каквито говори Зелда публично, не забравяй, публично, ако си богата като Зелда и богатството е основната ти тема, тогава ей така, изневиделица, ще изникнат всевъзможни злонамерени хора с цел да ти го отнемат. Всички, абсолютно всички, ще искат своя дял.
Изобел поклати глава.
— Винаги съм си представяла Зелда като живееща в свят, в който има други богати и красиви хора — каза тя. — Никога не съм мислила, че хората ще се опитат да я експлоатират.
Трой се усмихна и каза:
— Тя е талантът, нали? Не си даваш сметка колко рядко срещано е това. На всеки един, който може да произведе оригинални идеи, се падат сигурно половин дузина души, които се възползват. Номерът е да откриеш единия. Когато откриеш този един човек, издигаш малка ограда около него или нея, за да е ясно, че го притежаваш, а после го впрягаш на работа. Караш го да работи, и да работи, и да работи, и откриваш всевъзможни начини да извличаш полза от него.
— Но нещата не стояха така за Изобел Латимър — каза Изобел.
Трой поклати глава.
— Това е погрешният вид талант. Никога не съм печелил много пари от Изобел Латимър, нито пък ти. Но откакто се разчу, че съм агент на Зелда, знаеш ли колко по-интензивен стана бизнесът ми?
Тя поклати глава.
— Повече от двойно — каза той. — Поканите за празненства? Три пъти повече. Поканите за вечеря? Двойно. Покани за обяд? Не мога да изям толкова обеди, че да угодя на хората, които искат да ме извеждат и да ме хранят, защото си мислят, че умея да разпознавам мигновено таланта и мога да им донеса някаква печалба. Не става дума само за хонорарите, знаеш ли. А за нещо много повече от това.
Тя поклати глава. Изглеждаше смутена.
— Говориш така, сякаш я поглъщате, сякаш си я разделяте и я поглъщате.
Усмивката на Трой беше като на хищен вълк:
— И двамата го правим, нали? За нас тя е гъската, която е снесла златно яйце. Номерът е да я използваме, без да я погубим. Искаме да вземем всичко, каквото можем, докато все още имаме възможност, без да увеличаваме евентуалните неприятни последици.
— Но нали между нас става дума за нещо повече от това? Става дума за нещо повече от идеята как да се експлоатира един талант?
Разтревоженият й глас го върна към задачата му да я успокоява, да крие от нея комерсиалната действителност, която тя съвсем рядко зърваше. Той остави чашата си, прекоси стаята и я целуна леко по бузата, както би целунал майка си.
— Разбира се, че да. Става дума за нещо много повече от общия ни дял от печалбата. А сега те моля да ме извиниш, трябва да си лягам. Утре ни предстои голям ден и трябва да бъдеш в най-добрия си вид. Хващаме влака за Ливърпул в девет и десет. Колата идва в осем и трийсет.
Изобел искаше да го задържи, но той се изплъзна от хватката й и се отправи към вратата на спалнята си.
— Трой! — каза тя. Той се поколеба, с ръка върху дръжката на бравата.
— Мислех си, че бихме могли… — тя не можеше да довърши изречението, не знаеше как да отправи поканата си.
Той се престори, че не разбира какво имаше предвид тя.
— Утре ще ми кажеш — усмихна й се. — Тази вечер съм уморен до смърт. Утре ще ми кажеш какво си мислела.
Шестнайсет
Изобел, облечена като Зелда, мълча по време на пътуването с влака до Ливърпул с Трой, мълчеше и докато се регистрираха в хотела.
— Иска ми се да успея да погледна музея и галерията — каза тя във фоайето.
Трой я изгледа сурово.
— Не бих предположил, че ще се интересуваш особено — каза той остро. — Пълно е само с разни стари неща.
За момент си помисли, че тя ще възрази, но после Зелда кимна с русата си глава, сякаш й липсваше енергията да настоява на собствената си идентичност; взе мълчаливо ключа си и последва пиколото горе до стаята си. Провери грима и косата си и слезе след по-малко от половин час за първото от интервютата за деня с една жена от местния вестник, която искаше да изготви задълбочена дописка върху преобразяването на Зелда от жертва на тормоз в авторка на бестселъри. Трой се облегна назад в стола си и загледа как Зелда парира обичайните въпроси и преразказва познатите анекдоти. След като тя свърши и жената си отиде, той й се усмихна с най-чаровната си усмивка.