— Обяд?
Тя поклати глава в жест, съвсем различен от ленивата грация на Зелда.
— Искам да телефонирам на Филип.
Той отбеляза мислено, че това не беше обичайното й време от деня за обаждания; и възрази:
— Зелда си няма Филип.
Тя го изгледа ядосано: изражение, което бе в пълно противоречие с гладкото лице.
— Е, аз имам — каза тя упорито.
Той се поколеба за момент.
— Да поръчам ли да ти изпратят обяд в стаята? — попита той. — Можеш да си вземеш почивка за два часа. Да отскочиш до музея, ако искаш?
— Бих искала — каза тя нацупено.
— Върви тогава — каза той мило. — Само се постарай никой да не те види. Аз ще се забавлявам тук до следващото ни интервю. Три часа в студиото на радиостанцията, не забравяй. Колата ще е тук в два и четирийсет и пет.
Изобел се изправи, а после се поколеба.
— Нали няма да се обадиш на онзи човек, докато ме няма? — каза тя, боейки се да му поставя изисквания, но по-изплашена от мисълта за това какво можеше да е следващото му действие.
Трой също стана и я целуна леко по бузата.
— Не — каза тихо. — Обещавам. Снощи беше изключение. Преобразих се в нея само защото се налагаше, а после се изпълних с твърде голяма увереност и вероятно попрекалих. Ще поговорим за това довечера, на вечеря. Ти върви да си починеш от нея и не се безпокой за това сега. Тя няма да тръгне да скитосва без теб. А тази сутрин се обадих на Джъстин Уейд от свое име, казах му да се разкара.
Изобел кимна, отиде в стаята си и изпита чувство на облекчение и утеха, набирайки домашния си номер, за да се свърже със сигурните неща в живота си.
Филип вдигна след доста време, и беше задъхан.
— С Мъри бяхме навън, в обора — каза той. — Избирахме осветлението. Донесъл е няколко лампи, които можем да сложим набързо, и няколко мостри от облицовка за стените, за да мога да видя как ще пада светлината. Казва, че това е едно от най-важните решения, които трябва да се вземат.
— О, добре — каза Изобел. Домът й сякаш беше много, много далече. Отчаяно й се искаше Филип да й заговори с малко интимност в тона, да каже нещо, което да я върне към брака й и дългата й, предана любов към него, да й напомни, че правеше това за него.
— Клоним към халогенно горно осветление, с няколко лампи, които да осветяват водата отдолу. Ще придаде чудесен ефект на отразена вода върху тавана. Точно си играехме с две кофи вода и светлините, и наистина е страхотно ефектно.
— Добре — повтори Изобел.
— Всъщност това ме накара да премисля цветовата схема — продължи Филип. — Смятах да се придържам към илюзията за обор с кафяви греди и белосани стени, но мисля, че е добре да се спрем на бледосиньо, това наистина ще подчертава отраженията.
— Така ли?
— Всъщност бихме могли да закрием гредите и да монтираме фалшив таван, така че да получим равна повърхност. Мъри казва, че трябва да възприемаме водата като прожектор, а тавана — като киноекран. Струва си суетнята по поставянето на фалшивия таван заради ефекта, който се получава.
— Не е ли доста скъпо?
Филип се засмя.
— Това е нищо в сравнение със сумата, която ще ни искат, ако решим да монтираме прозорци на покрива — каза той. — Бях шокиран, когато погледнах цените. Мъри донесе брошурите да ми покаже и каза, че дори той ги смятал за малко солени. Мислехме да свалим покрива на обора изцяло и да го заместим с големи електрически прозорци. В хубави дни плъзгаш прозорците встрани. Освен това ще избием южната стена на обора и ще я заместим с прозорци, така че да можем да направим басейна фактически открит през лятото. Цялата конструкция ще изглежда като напълно открит басейн. Мъри казва, че е чудесно преживяване да отворим цялата постройка. Наистина вълнуващо. И можеш да плуваш нощем под звездите.
— Но казваш, че струва твърде много? — поиска да се увери Изобел.
— Така мисля — каза Филип преценяващо. — Но трябва да решиш, когато се прибереш вкъщи през уикенда. Няма да прибързвам да вземам никакви важни решения без теб. От теб зависи, скъпа. Не забравям коя е малката печалбарка.
— О, не — каза Изобел бързо. — Този проект е твой, и ти работиш по него толкова старателно. Ще се оставя да ме насочваш.
— Ще го обсъдим — каза той спокойно. — Наистина искам да имаш най-доброто. Заслужаваш го, след като работиш толкова упорито.
За момент тя се почувства готова да заплаче заради великодушието му, при положение, че той нямаше представа каква беше работата й и как тя с всеки изминал ден затъваше по-дълбоко в сложна и заплетена измама.
— Иска ми се да си бях у дома — каза тя искрено.
— Защо не си дойдеш тогава? — попита той сериозно. — Винаги можеш да приключиш по-рано, да им кажеш, че си болна или нещо подобно.
Изобел потърка лице и почувства, че хлъзгавият фон дьо тен на Зелда е мокър от сълзите й.
— Не, не, не бих могла да направя това. Ще издържа докрай. Просто ужасно ми домъчня за вкъщи, като те слушам да говориш за басейна и всичко останало.
— Е, това е вълнуващ проект — съгласи се той. — А Мъри наистина е много талантлив човек. Всъщност е трябвало да учи за архитект, притежава това умение да вижда нещата. И може да ги описва така, че сам да можеш да ги видиш. Толкова добре описва как плъзгащият се покрив се отмества назад и отваря басейна към небето. Ще го харесаш, той си служи с думите умело като теб.
Изобел кимна.
— С нетърпение очаквам да видя подробните планове — каза тя. — Госпожа М. добре ли се грижи за теб?
— Накарахме я да се качи на подвижна стълба, за да придържа рулетката към гредите — каза той, весел като момче. — Тя непрекъснато се смееше, защото аз трябваше да държа V стълбата, а не можех да я крепя стабилно.
Изобел се опита да се усмихне.
— Звучи толкова забавно.
— А после всички слязохме до кръчмата за ранен обяд — каза той. — Денят беше твърде хубав, за да се закотвяме в къщата.
— Извел си госпожа М. на обяд?
— Мъри настоя. Каза, че тя е свършила някаква прилична работа сутринта поне веднъж в живота си.
— О — Изобел се опита да си представи как Филип излиза на обяд с човека за басейна и икономката. — Липсвам ли ти? Самотен ли си?
— О, не! — Искреността му беше несъмнена. — Прекалено съм зает, за да ми липсваш, скъпа. Очаквам с нетърпение да се прибереш вкъщи, разбира се.
— Разбира се — каза Изобел тихо.
— О, виж, скъпа, трябва да вървя. Госпожа М. и Мъри отново имат нужда от мен навън. Ще се обадиш ли отново довечера?
— Не — каза Изобел унило. — Това може да е днешното обаждане, след като вече чух новините. Да се обадя ли отново утре?
— Непременно — каза той. — Съжалявам, че трябва да прекъсна.
— Няма значение — каза тя. — Дочуване, скъпи.
— Дочуване.