За момент тя се почувства готова да заплаче заради великодушието му, при положение, че той нямаше представа каква беше работата й и как тя с всеки изминал ден затъваше по-дълбоко в сложна и заплетена измама.
— Иска ми се да си бях у дома — каза тя искрено.
— Защо не си дойдеш тогава? — попита той сериозно. — Винаги можеш да приключиш по-рано, да им кажеш, че си болна или нещо подобно.
Изобел потърка лице и почувства, че хлъзгавият фон дьо тен на Зелда е мокър от сълзите й.
— Не, не, не бих могла да направя това. Ще издържа докрай. Просто ужасно ми домъчня за вкъщи, като те слушам да говориш за басейна и всичко останало.
— Е, това е вълнуващ проект — съгласи се той. — А Мъри наистина е много талантлив човек. Всъщност е трябвало да учи за архитект, притежава това умение да вижда нещата. И може да ги описва така, че сам да можеш да ги видиш. Толкова добре описва как плъзгащият се покрив се отмества назад и отваря басейна към небето. Ще го харесаш, той си служи с думите умело като теб.
Изобел кимна.
— С нетърпение очаквам да видя подробните планове — каза тя. — Госпожа М. добре ли се грижи за теб?
— Накарахме я да се качи на подвижна стълба, за да придържа рулетката към гредите — каза той, весел като момче. — Тя непрекъснато се смееше, защото аз трябваше да държа V стълбата, а не можех да я крепя стабилно.
Изобел се опита да се усмихне.
— Звучи толкова забавно.
— А после всички слязохме до кръчмата за ранен обяд — каза той. — Денят беше твърде хубав, за да се закотвяме в къщата.
— Извел си госпожа М. на обяд?
— Мъри настоя. Каза, че тя е свършила някаква прилична работа сутринта поне веднъж в живота си.
— О — Изобел се опита да си представи как Филип излиза на обяд с човека за басейна и икономката. — Липсвам ли ти? Самотен ли си?
— О, не! — Искреността му беше несъмнена. — Прекалено съм зает, за да ми липсваш, скъпа. Очаквам с нетърпение да се прибереш вкъщи, разбира се.
— Разбира се — каза Изобел тихо.
— О, виж, скъпа, трябва да вървя. Госпожа М. и Мъри отново имат нужда от мен навън. Ще се обадиш ли отново довечера?
— Не — каза Изобел унило. — Това може да е днешното обаждане, след като вече чух новините. Да се обадя ли отново утре?
— Непременно — каза той. — Съжалявам, че трябва да прекъсна.
— Няма значение — каза тя. — Дочуване, скъпи.
— Дочуване.
Тази вечер мрачното настроение на Изобел все още не беше преминало. Не искаше да вечеря в ресторанта на хотела, нито да излиза за вечеря. Вместо това се нахраниха в стаята си. Изобел изчака в банята, докато келнерът донесе големия поднос и подреди масата, а после се появи по хавлиен халат, без косата или грима на Зелда, просто като себе си, предизвикателно негримирана, неукрасена, и изглеждаща точно на годините си.
Трой, който гледаше ранните вечерни новини по телевизията, изключи телевизора и се изправи, когато тя влезе, обхващайки с поглед умората в лицето й и тъгата в очите й.
Хранеха се мълчаливо. Трой наля на Изобел по-голямата част от бутилката с вино.
— Какво става? — попита той, не особено въодушевен при мисълта за разговора, който трябваше да последва.
— Става дума за Филип — каза тя изненадващо.
Трой, който беше очаквал оплакване заради излизането си като Зелда, скри изненадата си.
— Мислех, че този нов замисъл за басейна е нещо мимолетно — каза тя. — Но той се запалва все повече и повече. Сега говори за електрически прозорци за покрива и стъклена южна стена. Не съм сигурна, че можем да си го позволим.
Трой кимна:
— Колко?
— Не каза. Но в общи линии говорим за нова постройка, ако ще има нов покрив и нова стена, нали? А после изкопаването на басейна, и цялото оборудване. Той говори за филтри и помпи, и отопление.
Трой кимна.
— Звучи скъпо.
— И наистина ще бъде според мен.
— Открихме офшорната сметка с твоите сто и петдесет хиляди лири, а после при публикуването на книгата с твърди корици ще има още сто хиляди лири, така че тази сума би трябвало да постъпи в сметката този месец. Можеш да изтеглиш оттам каквото ти е нужно. След това обаче няма да има нищо в продължение на година, считано от този момент, до публикуването на книгата с меки корици — припомни й Трой. — Това обаче е четвърт милион само през тази година, и малко по-малко от сто хиляди, които ще постъпят в сметката догодина. С тази сума би трябвало да можеш да купиш един-два басейна.
Напрегнатото изражение на Изобел се разведри.
— Да, държа се глупаво. Спечелих цяло състояние, нали? Достатъчно за всичко, което може да поискаме — тя хвърли поглед към Трой. — Много съм ти признателна. Нямах намерение да се оплаквам.