Изобел стрелна Филип с шокиран поглед. Той съвсем не се беше оттеглил оскърбено в черупката си, както обикновено правеше, когато разговорът се доближеше дори минимално до болестта му, а кимаше и се усмихваше.
— Казвам на Филип, че лекарите знаят много по-малко, отколкото се преструват, че знаят — заяви Мъри. — Кой пуши най-много, а? Лекарите. Представителите на кои професии пият най-много? Лекарите и журналистите. Същите онези, които казват, че не бива да пием, и същите онези, които пишат репортажите против пиенето! Човек не може да не си помисли, че говорят така, за да остава повече за тях.
Изобел се усмихна едва-едва, но Филип се засмя възхитено.
Госпожа М., която трупаше съдове в миялната и бършеше работните плотове, хвърли поглед към тях.
— Говорите за трима — отбеляза тя.
Мъри й хвърли поглед и намигна.
— Ако успееш да ги разсмееш, половината работа е свършена — каза той. — Това е играта на продажбите. Това е игра, Мели.
Изобел си отбеляза факта, че госпожа М. имаше собствено име, което можеше да се съкрати на „Мели“. Амелия? Емили? Като че ли си спомняше Емили.
— Този човек би могъл да продава сняг на ескимосите — каза Филип на Изобел. — Кълна се. Навсякъде, където ме заведе да видя работата му, собствениците казват, че планирали малък басейн за децата, а внезапно се озовали с безброй литри вода в огромен басейн с треньори по плуване и трамплини, и камини, и какво ли още не.
— Хората мислят превалено на дребно — заяви Мъри. — Аз просто разширявам малко параметрите им.
— И нашите ли разширявате? — попита Изобел остро. — Докато ни продавате фритюрници в добавка?
Той не се поколеба дори за миг:
— О, надявам се, че е така — каза с усмивка. — Филип имаше страхотна идея за басейна, когато за пръв път се включих в проекта. Моята работа беше да обмисля подробно с него нещата, техническата и дизайнерската работа. А после, втората част от работата ми е да се погрижа да получите нещо добро за парите си. Един голям басейн е само малко по-скъп от един малък, защо да нямате най-доброто, което можете да си позволите? И където и да отидете, никога няма да намерите някой да каже, че му се иска да е купил по-малък басейн. Много хора казват, че им се иска да са купили по-голям — не са подозирали каква полза ще имат от него. Никой никога не казва, че му се иска вместо това да се е спрял на малък басейн.
— Съвсем вярно — подкрепи го Филип. — Всички ми казват, че Мъри ги убедил да изберат по-голям. Никой не казва, че е съжалявал за решението.
— Е, предполага се, че не посещавате хора, които не са одобрили плановете ви — отбеляза Изобел.
Нищо не можеше смути спокойната увереност на Мъри:
— Не. Защо ми е? Ако съм изразходвал време и усилия да планирам най-подходящото нещо за тях, съвършената схема за техния бюджет и за пейзажа им, и те решат да вземат плановете ми и да ги възложат за евтино изпълнение на някой тип, който се е появил след мен — защо да се връщам там? Никога не се връщам. Изготвям най-добрия план, който мога, а ако не го харесат, могат да се заемат сами.
— Разкажи й за хората, които решили да не избират закрит басейн — подсказа му Филип. Усмихна се на Изобел. — Това ще ти хареса.
— Беше едно семейство от другата страна на Четам — поде охотно Мъри. Звънът на телефона прекъсна разказа му.
— Извинете ме — каза Изобел с облекчение и стана от масата.
— О, остави телефонния секретар да го приеме — настоя Филип.
— Не, трябва да отида, може да е някой от студентите ми.
— Мели може да вдигне — каза Филип.
— Вероятно търсят Мели — допълни Мъри. — Пак млекарят.
Изобел затвори вратата на кабинета си, за да заглуши смеха, и вдигна телефона.
— Ало?
— Изобел? — Беше гласът на Трой.
— О — каза тя. Почувства пламенен прилив на желание. — О, Трой.
— Просто исках да се обадя. Разопаковам всичките й прекрасни неща и изпращам някои от тях на химическо чистене. Чувството е ужасно, като да подреждаш къща, когато някой е умрял. Имах нужда да поговоря с теб.
— Толкова се радвам, че го направи.
Те замълчаха за миг и се вслушваха взаимно в дишането си, сякаш самата връзка беше достатъчна, сякаш думите почти не бяха нужни.
— Всичко наред ли е? — попита Трой най-накрая. — Видя ли оценката за басейна?
— Още не — каза тя. — Човекът от компанията за басейни е тук на обяд. Разказва анекдоти за плувни басейни.
Тя се засмя на презрителния смях на Трой.
— Бас държа, че са смайващи.
— Да.
— Някой да е казал каква е приблизителната сума за работата, в общи линии?