— Разбира се, господин премиер.
Министър-председателят се усмихна. „Изкуствена усмивка — рече си Габриел — и топла като декемврийски следобед“.
Те поеха по главното стълбище под портретите на бившите британски премиери.
— В архивите ни няма информация за други ваши посещения на Даунинг Стрийт, господин Алон. Така ли е наистина, или сте били тук и преди?
— За пръв път съм тук, господин премиер.
— Предполагам, че резиденцията на вашия министър-председател изглежда доста по-различно.
— Меко казано, сър. Нашите приемни зали са декорирани в стил ранен кибуц35.
— Срещата ще се състои в Бялата стая — каза министър-председателят. — Хенри Кембъл-Банерман36 е починал в тази стая през 1908 година, но доколкото знам, никой не е умирал там в наши дни.
Минаха през високи двойни врати и влязоха в залата. Тежките розови завеси бяха спуснати и полилеят от уотърфордски кристал хвърляше мека светлина. Робърт Холтън седеше на един диван с раирана дамаска до лейди Елинор Маккензи, генерален директор на МИ5. Генералният директор на МИ6 крачеше из стаята, а комисарят на лондонската полиция стоеше настрана в един ъгъл и говореше тихо по мобилния си телефон.
След кратко представяне Габриел бе настанен в края на втория диван, под печалния поглед на една статуетка на Флорънс Найтингейл37. В камината гореше буен огън. Поднесоха чай, до който никой не се докосна.
Министър-председателят се настани в креслото срещу камината и откри срещата. Говореше спокойно, сякаш обясняваше някаква отегчителна, но важна икономическа стъпка. По обяд лондонско време, съобщи той, посланик Холтън подал оставката си в Белия дом и предложил на терористите двадесет милиона долара откуп, за да освободят дъщеря му. Малко след четиринадесет часа лондонско време терористите се свързали с агента от ФБР в американското посолство, който води преговорите, и след като представили доказателство, че наистина държат Елизабет в плен, направили контра-предложение. Поискали тридесет милиона долара вместо двайсет. При условие че парите бъдат доставени според инструкциите им — без клопки и арести, — Елизабет щяла да бъде освободена двадесет и четири часа по-късно.
— Тогава защо съм тук? — попита Габриел, въпреки че вече знаеше отговора.
— Вие сте интелигентен мъж, господин Алон. Вие ми кажете.
— Тук съм, защото искат аз да им доставя парите.
— Опасявам се, че е точно така — каза министър-председателят. — В седемнадесет и петдесет и девет лондонско време те ще се обадят в посолството на агента от ФБР. Искат едносричен отговор — „да“ или „не“. Ако отговорът е „не“, Елизабет Холтън ще бъде екзекутирана незабавно. Ако е „да“ — което ще рече, че сте съгласен с всичките им искания, — тя ще бъде освободена приблизително четиридесет и осем часа по-късно.
В стаята настъпи тягостна тишина. Наруши я Ейдриън Картър, който възрази от името на Габриел.
— Отговорът е „не“ — каза той. — Това е очевиден капан. Сещам се за три възможни сценария и нито един от тях не е с щастлив край.
— Всички знаем, че това е клопка, господин Картър — намеси се генералният директор на МИ6. — Не е нужно да ни го обяснявате.
— Оставете ме да се доизкажа — продължи Ейдриън. — Аз съм просто бавно схващащ американец. Сценарий номер едно: Габриел ще бъде убит веднага щом достави парите. Сценарий номер две: ще бъде взет в плен, ще го измъчват жестоко известно време и после ще го убият. Сценарий номер три ми се струва най-вероятен.
— И какъв е той? — попита министър-председателят.
— Габриел ще бъде взет като заложник вместо Елизабет Холтън. После „Мечът на Аллах“ и Ал Кайда ще отправят искания към израелското правителство, вместо към нашето, и ще се озовем отново на изходна позиция.
— С една съществена разлика — обади се Греъм Сиймор. — По-голямата част от света ще насърчава групировката да го убие. Той е израелец и евреин, окупатор и потисник, затова в очите на повечето европейци и ислямисти смъртта му ще е оправдана. Убийството му ще е голяма пропагандна победа за терористите.
— Но неговото съдействие ще ни осигури нещо, което в момента не ни достига — обади се Елинор Маккензи. — Ако тази вечер кажем „да“, ще разполагаме с още поне двадесет и четири часа да търсим госпожица Холтън.
36
Министър-председател на Великобритания през периода 1905–1908 г., починал от сърдечен удар. — Б.пр.
37
Милосърдна сестра, лекувала британските войници по време на Кримската война; създава система за подготовка на медицински кадри във Великобритания и се смята за основателка на съвременната професия на медицинската сестра. — Б.пр.