— Можеш да го направиш, когато се прибера вкъщи.
— Ще се прибереш в ковчег. Не е нужно да се самоубиваш само защото не искаш да станеш директор, Габриел. Ако не желаеш поста, просто го кажи.
— Не го искам.
— Знам, че не го мислиш наистина.
— Господи, от ден на ден звучиш все повече като еврейска майка38.
— А ти ми показваш съвсем ясно, че не си готов за директор. Война се печели с измама39 — това са нашите убеждения. Ние не сме шахиди, Габриел. Самоубийствените мисии са за „Хамас“ и останалите ислямистки психопати, които искат да ни унищожат. Ние се движим като сенки, удряме като светкавица и после изчезваме. Не искаме да бъдем момчета за всичко на богатите американци и със сигурност не се жертваме без основателна причина. Ти си част от елита. Ти си принц на едно много малко племе.
— И какво ще правим с Елизабет Холтън? Ще я оставим да умре?
— Ако това е единственият начин да сложим край на тази лудост, тогава отговорът е „да“.
— А ако беше твоята дъщеря, Ари? Ако беше Ронит?
— Тогава щях да сключа сделка със самия дявол, за да си я върна. Но нямаше да моля американците да го направят вместо мен. Синьо и бяло, Габриел. Синьо и бяло40. Ние вършим нещата заради себе си и не помагаме на другите да се справят с проблемите, които сами са си създали. Преди много време американците се обвързаха с диктаторските режими от Близкия изток, а сега потиснатите се бунтуват и си отмъщават на символите на американската власт. На единадесети септември бяха Световният търговски център и Пентагонът. Сега е невинната дъщеря на американския посланик в Лондон.
— А следващите сме ние.
— И ще се бием с тях — сами. — Шамрон се усмихна с отнесен поглед. — Спомням си едно момче, което през 1975-а си дойде вкъщи от Европа; момче, което изглеждаше с двайсет години по-старо от реалната си възраст. Момче, което не искаше нищо друго, освен да живее в сенките, нищо друго, освен да се бие и да убива. Какво се случи с това момче?
— Превърна се в мъж, Ари. И иска да сложи край на всичко това. Той няма да позволи онази жена да бъде убита, защото американците отказват да освободят един умиращ шейх от затвора.
— А готов ли е въпросният мъж да умре в името на тази кауза? — Той погледна към Киара. — Готов ли е да се откаже от живота си с тази красива жена, за да спаси някого, когото дори не познава?
— Повярвай ми, Ари. Аз не съм мъченик и единствените хора, които ще умрат, са терористите. Когато изгубихме Ибрахим, изгубихме единствения начин да участваме в конспирацията. Сега, като поискаха от мен да доставя парите, те ни отвориха отново вратата. И ние ще минем през нея заедно.
— Казваш ми, че трябва да мисля за теб единствено като за агент, който прониква във вражеска територия?
Габриел кимна утвърдително.
— Придобиването на парите ще бъде значима операция за терористите. Тя ще разкрие агентите им и начините на комуникация. А ако ме отвлекат, ще издадат част от скривалищата и убежищата си, което ще ни даде допълнителни имена и телефонни номера. Британците и американците се съгласиха да стоят настрана и да ни оставят да действаме сами. Ще се бием с тях, Ари, тук, на британска земя, по начина, по който винаги сме воювали с тях. Ще ги убием и ще върнем момичето живо на баща му. — Той направи пауза, после добави: — И тогава те може би ще спрат да ни обвиняват за всичките си проблеми.
— Не ми пука какво казват за нас. Ти си ми като син, Габриел, и не мога да си позволя да те загубя. Не и сега.
— Няма да ме загубиш.
Сблъсъкът, изглежда, изтощи Шамрон. Алон се възползва от мълчанието му, за да сложи край на спора и да задвижи нещата.
— Къде е останалата част от екипа ми?
— Върнаха се в Амстердам след поражението в Дания. До сутринта всички могат да бъдат тук.
— Ще имам нужда от Михаил и оръжието му.
Ари се усмихна.
— Габриел и Михаил41: ангелът на смъртта и ангелът на разрушението. Ако двамата с него не успеете да върнете жената жива, навярно никой друг няма да успее.
— Значи ще ми дадеш благословията си?
— Само молитвите си. Легни да поспиш малко, синко. Ще ти се отрази добре. В девет сутринта всички ще се съберем тук и ще започнем с планирането. Да се надяваме, че няма да планираме погребение.
38
Нарицателно за майка, която се опитва да контролира отдавна порасналите си деца и отказва да приеме факта, че вече са възрастни хора. — Б.пр.
39
Мотото на израелските тайни служби, добило популярност чрез книгите на Виктор Островски, бивш агент на Мосад. — Б.пр.