— Весела Коледа, приятел. Какво мога да направя за теб?
— Можеш да се махнеш от пейката.
— Тази нощ това е моята пейка.
— Вече не — каза Алон. — Мърдай!
— Разкарай се!
Габриел извади броунинга „Хай Пауър“ на Ейдриън Картър и го насочи към главата на мъжа.
— Измитай се оттук и забрави, че изобщо си ме виждал. Разбра ли?
— Напълно.
Мъжът стана бързо и изчезна в мрака на парка Хампстед Хийт. Алон прокара ръка по облегалката и долната страна на пейката и откри мобилен телефон, залепен под левия край на седалката. Моментално извади батерията и провери апарата за скрит експлозив. После я върна на мястото й и натисна активиращия бутон. Когато екранчето светна отново, каза тихо в прикрепения към яката на ризата му микрофон:
— „Нокия Р50“.
— Номер? — попита Узи Навот.
Габриел го продиктува.
— Някакви следи от скорошно обаждане?
— Не.
— А от есемес?
— Нищо.
Алон се загледа надолу към светлините на Лондон и зачака телефонът да звънне. Петнайсет минути по-късно чу писклива, металическа версия на адхан — мюсюлманския призив за молитва. Прекъсна я, като натисна бутона за разговор и вдигна апарата до ухото си. Отне му трийсет секунди да изслуша новите инструкции. После пусна телефона в коша за боклук до пейката, взе саковете и тръгна.
Във временния команден център в израелското посолство Узи Навот остави обезопасената радиостанция и вдигна слушалката на телефона си. Набра бързо един номер в Темс Хаус — разположения край реката щаб на МИ5 — и десет секунди по-късно чу гласа на Греъм Сиймор.
— Къде се намира в момента? — попита Сиймор.
— Върви през Хампстед Хийт към Хайгейт42. Току-що му казаха, че ако на следващата спирка има в себе си радиопредавател или оръжие, Елизабет Холтън ще бъде екзекутирана незабавно. След няколко секунди ще го изгубим от ефир.
— Какво мога да направя за теб?
— Да проследиш един телефон.
— Кажи ми всичко, което знаеш за него.
Навот съобщи на Сиймор модела и телефонния номер.
— Предполагам, че не са били толкова глупави да оставят някаква информация в регистъра на обажданията.
— Телефонът беше чист, Греъм.
— Ще го проучим и ще видим дали ще открием нещо. Но на твое място не бих хранил големи надежди. За съжаление, в телекомуникационната ни индустрия има доста джихадисти. Те са дяволски умни, когато се налага да прикриват следите си с телефони.
— Просто ни уведоми за всичко, което откриеш.
Навот затвори телефона и взе отново радиостанцията. Измърмори няколко думи на иврит, после погледна към Шамрон. Той крачеше бавно из стаята, като се подпираше тежко на бастуна си.
— Губите си времето, като проследявате този телефон, Узи. Вместо това трябва да следите наблюдателите.
— Знам, шефе. Но къде са те?
Ари спря пред монитора на един компютър и се втренчи в неясния образ на четиримата младежи, които играеха футбол пред заключената алея за джогинг в Хампстед Хийт.
— Поне един от тях е точно тук, пред теб, Узи.
— Държим ги под наблюдение още преди Габриел да пристигне. Никакви телефонни разговори. Никакви есемеси. Само футбол.
— Тогава трябва да допуснеш, че така ги е инструктирал Сфинкса — каза Шамрон. — Така бих постъпил и аз — стария изпитан физически сигнал. Ако Алон е чист, продължи да играеш футбол. Ако го следят, влез в някакъв спор. Ако Габриел има радиопредавател, направи почивка за цигара. — Посочи екрана. — Както прави онова момче там.
— Смяташ, че един от тях е наблюдател?
— Залагам живота си, Узи.
— Това означава, че в парка има още някой, който го следи, някой с мобилен телефон или двупосочен пейджър.
— Точно така — каза Ари. — Но няма да го откриеш. Вече се е махнал. Единствената ти опция е да проследиш наблюдателя.
Навот погледна екрана.
— Нямам ресурси да проследя четирима мъже.
— Не е нужно да следиш и четиримата. Трябва да проследиш само един. Обаче се увери, че си избрал подходящия човек.