— Страхувам се, че това продължи достатъчно дълго — каза Стареца. — Атакувайте ги в полето, където никой друг няма да пострада. И го изкарайте цял.
Ишак четеше мълчаливо Корана, когато Габриел чу бръмченето на приближаващия мотор. Той се съсредоточи върху пистолета, който лежеше в скута на слабия мъж, и сви овързаните си крака в готовност за удар. В продължение на няколко секунди бръмченето се усилваше, после внезапно спря. Фаваз вдигна поглед от Корана и погледна през предния прозорец. Когато моторът не се появи, той се обърна разтревожено към Алон, сякаш предчувстваше какво ще се случи. В момента, в който посегна към пистолета си, на предната седалка се разхвърчаха стъкла и плисна кръв. Шофьорът, прострелян на няколко места в главата, се наклони и завъртя волана с последен спазъм на безжизнената си ръка. Когато микробусът изскочи от пътя, Ишак се опита да насочи оръжието си към Габриел, но той вдигна свитите си крака и го изрита от ръцете му. Терористът се хвърли отчаяно след него. В този момент микробусът се преобърна.
56.
Лежеше върху мократа пръст, ослепял от болка и борещ се за глътка въздух. Някаква жена крещеше в лицето му и дърпаше изолирбанда, с който беше омотан. Гласът й беше приглушен от каската, а лицето й бе скрито зад тъмния визьор.
— Добре ли си, Габриел? — питаше го тя. — Чуваш ли ме? Отговори ми, Габриел! Чуваш ли ме? Проклет да си, Габриел! Обеща ми, че няма да умреш! Не умирай!
57. Рънсел Грийн, Англия
Коледа, 6:42 ч.
Край пътя имаше красив жив плет. Те се бяха врязали в него като върха на молив в мека хартия и се бяха преобърнали в нивата от другата му страна. Микробусът се бе приземил на покрива си и съдържанието му се беше пръснало по калната земя като играчки по пода на детска стая. На петдесетина метра от мястото, на което колата най-накрая бе спряла да се търкаля, се разхождаха група охранени фазани, сякаш не се беше случило нищо необичайно. Прозорците на къщата от варовик в края на нивата започнаха да светват един по един в коледната утрин, която обитателите й дълго нямаше да забравят.
— Къде е Ишак? — попита Габриел, когато Киара сряза последната лента изолирбанд.
— В микробуса.
— Жив ли е?
— Да.
— В съзнание ли е?
— Не ми се вярва — отговори тя. — Ти изхвръкна рано от микробуса. Той не беше такъв късметлия.
— Помогни ми да стана.
— Трябва да лежиш, Габриел. Ранен си.
— Направи каквото ти казвам, Киара. Помогни ми да стана.
Тя го изправи и той изпъшка от болка. Направи крачка напред и се спъна в една буца. Киара, която продължаваше да го държи под ръка, го задържа да не падне.
— Седни, Габриел. Почакай да дойде линейката.
— Никакви линейки. Просто ми помогни.
Михаил дотича тромаво, все още с пистолет в ръката, и двамата с Киара помогнаха на Алон да се дотътри до микробуса. Шофьорът висеше с главата надолу от предпазния колан на седалката си, от раздробения му череп капеше кръв. Ишак лежеше отзад, носът и устата му кървяха, левият му крак беше строшен над коляното като кибритена клечка. Габриел погледна към Михаил.
— Издърпай го навън за крака — каза му той на иврит. — За счупения крак.
— Не го прави — примоли му се Киара.
— Махни се! — Алон погледна отново към Михаил. — Направи каквото ти казах или ще го сторя сам.
Михаил се пъхна в микробуса през отворените задни врати и изпълни нареждането. Миг по-късно Фаваз се гърчеше на земята в краката на Габриел. Неспособна да понесе гледката, Киара се отдалечи. Алон погледна надолу към Ишак и попита:
— Къде е моето момиче?
— Мъртва е вече — отговори мъжът, като се давеше в кръв.
Габриел протегна ръка към Михаил.
— Дай ми пистолета!
Той му го подаде. Алон го насочи към счупения крак и натисна веднъж спусъка. Писъците на Фаваз отекнаха над нивата, а пръстите му се забиха в меката пръст. Фазаните излетяха и закръжиха над главите им.
— Къде е моето момиче? — повтори тихо Габриел.
— Мъртва е!
Още един изстрел. Още един писък на болка.
— Къде е моето момиче, Ишак?
— Вече е…
Бум.
— Къде е моето момиче, Ишак?
— Аллаху акбар!50